Усмихнатият труп

Хрумна ми една идея.

— Прибери се у дома, Чарлз. Няма да ида сама. Обещавам!

Стори ми се, че той се колебае. Сякаш не ми вярваше напълно. Представете си, моля ви се!

— Анита, сигурна ли си? Няма да те зарежа ей тъй на!

— Тръгвай, Чарлз! Ще си взема подкрепление!

— Че кого можеш да намериш по това време?

— По-добре не питай. Върви у дома при сина си!

Той изглеждаше неуверен, но облекчен. Всъщност, и бездруго не му се искаше да слиза в Тендърлоин. Може би късата каишка на Каролин бе точно онова, което Чарлз искаше и търсеше. Извинение за всичко, което всъщност не му се искаше да прави. Що за основа за един брак!

Но пък, ако колата и така върви, защо да я поправяш?

Чарлз си тръгна след продължителни извинения. Но аз знаех, че се радва да се махне. И щях да запомня, че е бил доволен да се разкара.

Почуках на вратата на кабинета. Тишина, после:

— Влез, Анита!

Откъде бе разбрал, че съм аз? Нямах намерение да питам. Не исках и да знам.

Жан-Клод се преструваше, че проверява цифрите в огромна счетоводна книга. Стори ми се древна — с пожълтели страници и избледняващо мастило. Счетоводна книга като копие на онази, в която Боб Кречит е пишел в студената коледна вечер26.

— Какво съм сторил, за да заслужа две посещения в една нощ? — попита вампирът.

Почувствах се глупаво, изправена лице в лице с него. Губех толкова време в опити да го избягвам. А сега възнамерявах да го поканя да дойде с мен да поровим в каналите. Но пък с един куршум щях да сваля два заека. Щях да зарадвам Жан-Клод, а и всъщност не исках да ми се сърди, ако можех да го избегна. Пък и ако Гейнър се опиташе да тръгне срещу Господаря, бях готова да заложа на Жан-Клод!

Та нали само преди няколко седмици и вампирът бе сторил същото с мен? Беше ме избрал за свой герой. Беше ме изправил срещу чудовище, което бе убило трима вампири-повелители. И се бе обзаложил, че накрая ще се сбия и с Николаос. Е, победих я, макар и доста трудно.

Какво пък, сосът за печената гъска става и за печения гъсок. Усмихнах му се сладко. Бях доволна, че можеше да ми върне услугата толкова бързо.

— Би ли желал да ме съпровождаш из Тендърлоин?

Той примигна, а на лицето му се изписа изненада като у истински човек.

— С каква цел?

— Налага се да разпитам една проститутка по случай, върху който работя. Нуждая се от подкрепление.

— Подкрепление ли? — поинтересува се Жан-Клод.

— Трябва ми подкрепление, което да изглежда по-зловещо от мен самата. Ти подхождаш за ролята.

Той се усмихна блажено:

— Ще ти бъда телохранител!

— Дал си ми достатъчно поводи за мъка, време е за разнообразие да направиш и нещо мило!

Усмивката се стопи.

— И откъде тази внезапна промяна на чувствата, ma petite?

— Наложи се подкреплението ми да си иде вкъщи да гледа синчето си.

— А ако аз не пожелая да дойда?

— Отивам там сама — уточних.

— В Тендърлоин?

— Ахъм.

Вампирът внезапно се озова до бюрото и тръгна към мен. Не го бях видяла да се изправя.