Горският храм

— Ако бях разбрал кой си на времето, сигурно щях да те убия — призна Кин — Но оттогава мина много време и се случиха много неща. Ще пия с теб, римлянино, или какъвто там си.

В хладния сумрак на кръчмата Гай каза:

— Много съжалявам за изгорения ви дом. Когато научих, бях също толкова разстроен, колкото ако собствените ми роднини бяха избити от онези хибернийски копелета. Радвам се, че баща ти не е пострадал, но скърбя дълбоко за майка ти.

— Рейс ми беше втора майка — отбеляза Кинрик, — но тъй или иначе, благодаря ти за съчувствието. У нас, на Север, казват, че кръвната връзка държи три поколения, а връзката по осиновяване — седем. Тя наистина ми бе като родна майка.

— Прекрасна жена беше наистина — кимна Гай. — Аз също тъгувам за нея. Ако се беше оженил за Ейлан, това момче щеше да му стане почти брат.

Но двамата се бяха родили в два враждуващи лагера — и досега това ги разделяше. „Добре поне, че не само римляните са виновни за злодеянията тук“, каза си той и продължи:

— Можах само да видя останките от пожара. Баща ми ме прати на север веднага след това. Дано съм нанесъл някой и друг удар в отплата за стореното. Зарадвах се, когато разбрах, че хибернийците са си получили заслуженото.

— Да, и аз се радвам, че бях там. За първи път през живота си не се срамувах от римската кръв в жилите си — каза Кинрик. — Често си мисля, че онова белтейнско празненство, когато ти ни беше на гости, е било последният празник за семейството ни. Малкото, които оцеляхме, сме вече разпилени.

— Бях на Свещения хълм по Белтейн тази година — поде предпазливо Гай. — Видях Диеда, и сестра ти Ейлан. Зарадвах се, като разбрах, че е оживяла.

— Да — кимна Кинрик. — Тя е жрица на Великата Богиня в Горския храм. Що се отнася до Диеда, тя е роднина на Ейлан. На мен не ми е никаква, и така ще си остане, ако продължава да стои там!

— Имам един приятел в легионите… — подхвана Гай.

— Нищо чудно при тези обстоятелства — отбеляза Кинрик и се изхили.

Гай поклати глава и продължи сериозно:

— Сестра му е женена за британец и била прокудена от семейството си. Родила им се дъщеря и живели заедно дванадесет години, но сестрата на моя приятел починала наскоро, а той разбрал, че мъжът й е преследван от властите — Приятелят ми иска да намери момичето, за да се погрижи за него.

— Преследван… — повтори замислено Кинрик. — Защо ми казваш всичко това?

— Защото се говори, че бил от онези птици, които летят нощем… — отвърна бавно Гай.

— Много птици летят нощем — Кинрик гледаше замислено в чашата си — Как, казваш, било името на този човек?

— Хадрон — отвърна Гай. — Жена му се казвала Валерия.

— Не разбирам много от птици — сви рамене Кинрик, — но мога да поразпитам.