Лъки
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Цочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лъки». Краткое содержание книги:
Красивата непозната го предизвиква, променя го, изпълва го с мечти — а после изчезва безследно. Но Лъки трябва да я намери на всяка цена, защото след пожара в компанията „Тайлър Дрилинг“ тя се оказва единственото му алиби.
И неговият единствен шанс да открие голямата любов на своя живот…
— Изобщо ли не се опита да те прелъсти?
Той със съжаление поклати глава.
— Сега, като се връщам назад, понякога се хокам, че така лошо си изиграх козовете. Когато най-накрая събрах достатъчно кураж, за да я прегърна, тя започна да ме утешава. Непрекъснато повтаряше: „бедното дете“. В очите й аз бях едно дяволски почтено хлапе, което просто не можеше да бъде покварено. Когато стана време да си ходя — в къщата и вече не останаха никакви кутийки — аз й казах, че предпочитам да си изляза през задния вход. Разбираш ли, знаех, че Чейс и другите са ни последвали и ме чакат пред къщата.
Излязох през задния вход, стиснал в ръка дрънчащата торба с кутии и се скрих в храстите. И престоях там още един час, преди останалите момчета да изгубят търпение и да започнат да натискат клаксона. Аз си бях разкопчал ризата, направил си бях няколко драскотини по гърдите и по корема, разрошил си бях косата, за да създам впечатлението, че току-що съм се измъкнал от лапите на мадамата.
Лицето на Девън изразяваше странна смесица от недоверие и весело недоумение. Тя опипа с ръце пространството зад себе си и се отпусна на ръба на леглото. Старата пружина изскърца.
— Не мога да повярвам. Толкова ли важно е било за теб да докажеш мъжествеността си?
— В оня период от живота ми — да. Но както и да е. Важното е, че момчетата се хванаха. Когато привърших задъхания си, потресаващ разказ, те вече бяха сигурни, че тя ме бе вкарала в леглото си и че бях преживял всичко това, за което те можеха само да си мечтаят. Тогава започнаха да ме наричат Лъки. И до ден днешен не знаят какво всъщност се случи.
— Даже и Чейс?
— Даже и той. — Лъки свъси вежди. — Няма да му кажеш, нали?
Тя се разсмя, сложи ръце зад главата си и се отпусна на леглото.
— И да разваля този мит? Не бих си и помислила нещо подобно.
— Добре. — Той седна на ръба на леглото и й се усмихна. — Така или иначе изобщо няма смисъл да повдигаш този въпрос, защото не след дълго аз наистина станах мъж с едно момиче от класа ми по алгебра.
Усмивката на Девън изчезна и тя обърна очи към него.
— Винаги ти е било много лесно да покоряваш жените, нали?
Тя се надигна, за да седне, но Лъки преплете пръсти в нейните и я натисна достатъчно силно, за да я положи отново по гръб върху евтината покривка на леглото.
— Всички жени, Девън, с изключение на една. Нищо с теб не е лесно.
— Позволи ми да стана.
— Не още.
— Искам да стана.
— Аз също — прошепна той с дрезгав глас и доближи лицето си до нейното.
Притиснаха се един към друг в жадна и ненаситна целувка. Лъки промуши езика си между устните й, между зъбите й, дълбоко в устата й. Преплел пръсти в нейните, той бавно покри тялото й със своето и се опита с коляно да разтвори краката й.
Пусна ръцете й и зарови пръсти в разпуснатата й коса. Главата й остана неподвижна, докато устните му нежно покоряваха сладката й уста. Забравила протестите и съпротивата си, тя обви тялото му с ръце и силно го притегли към себе си. Ръцете й нежно милваха стегнатия му мускулест гръб.
Пад главите им тихо бръмчеше вентилаторът, хладният въздух ласкаво галеше телата им, изгаряни от огън и желание. Откъм конюшнята долиташе пръхтенето на конете, но единствените звуци, които отекваха в главите им, бяха страстните възклицания, издавани от самите тях, разтърсвани от импулса си да се слеят в едно.
Той откъсна устни от нейните и надникна дълбоко в очите й.
— Искам те, Девън. По дяволите, така те искам…
Отново я зацелува ненаситно, докато ръцете му трескаво се опитваха да разкопчеят копчетата на обикновената й бяла риза. Когато най-после успя, той рязко и разтвори и отметна настрана. Закопчалката на сутиена й се отвори само с едно движение на пръстите му. Той започна да гали тялото й. Очите му бяха пълни с възторг и обожание. Устните му се спуснаха към сочната плът и нежно я зацелуваха.
— Лъки — прошепна тя с глас, натежал от болка и екстаз. Промуши пръсти през косата му и притисна главата му към гърдите си. Бедрата й се раздалечиха, той се настани между тях и с бавни и равномерни тласъци започна да се движи върху нея.
Целуваше гърдите й отново и отново, галеше ги и ги възбуждаше с език. Тъкмо когато тя си мислеше, че е достигнала върха на насладата, той прокарваше език по зърната й и те запламтяваха от още по-силна страст.
В продължение на няколко седмици Лъки се бе опитвал да убеди сам себе си, че желае Девън Хейнс само защото тя не го иска. Залъгвал се бе с мисълта, че всичко е плод на неговото развихрило се въображение, че единствената нощ, която бяха прекарали заедно, изобщо не е била така изключителна и неповторима.