Чист грях
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чист грях». Краткое содержание книги:
Адам мислеше да отвърне, че няма нужда от бренди, но тогава реши, че това само още повече щеше да увеличи смущението й.
Флора се учудваше как само няколко думи бяха в състояние да предизвикат такава вълна от спомени. Адам често я беше хранил с богатите шоколадови десерти, която тя си поръчваше в хотел „Плантърс хауз“. Спомни си всички вълнуващи вариации по този повод.
— Какво значи „клипер“?
Въпросът, който изчурулика Люси, имаше ефект на барабанен бой в отново настъпилата тишина.
— Ела да ти покажа няколко картини на клипери — отвърна незабавно Сара, като се питаше дали се опитваше да избяга като някоя страхливка или любезно да остави двамата влюбени насаме. — Това са големи платноходи, скъпа и в библиотеката ще можем да ги видим на някои от любимите платна на съпруга ми.
— Никога не съм виждала голям платноход. Само параходи по Мисури. Моята бавачка Клауди дошла по реката с параход — добави тя, обяснявайки произхода на знанията си. — Само че ще взема една от онези сладки, в случай, че са свършили, когато се върнем.
И с типичния си авантюристичен дух, тя тръгна след домакинята, без да се обърне.
— Тя със сигурност не е от боязливите — каза с усмивка Флора, като наблюдаваше отдалечаващото се момиченце.
— Седя тук край масата за чай — усмихна се Адам.
— При положение, че не пиеш чай.
— И в резултат на цялата тази работа, изнервям леля ти.
— Не трябваше да ме поглеждаш така.
— Съжалявам. Всъщност не съжалявам за това — призна искрено той, — а за всички други неща в живота си, които са причина да не мога да те докосвам.
— А тази тема ме кара да се чувствам много неудобно, защото разбиранията ми за сдържаност са горе-долу същите, като тези на Люси.
Тя се усмихна.
— Т.е. — почти несъществуващи. И сега изведнъж се опитвам да се държа като възрастна в това отношение.
— Всичко това обаче е особено поучително — цялото това разбиране за почтени намерения. Най-редовно ще си правя студени бани.
— Колко мило.
Младият мъж я погледна изпод гъстите си вежди и прошепна:
— Не ме принуждавай да правя това.
— Ще съжалявам ли?
Чувстваше се в пълна безопасност, можеше да го дразни спокойно, защото той явно добре се контролираше.
Адам се усмихна широко.
— Не мисля.
— Какъв нескромен мъж.
Тонът й беше като на флиртуваща жена.
— По дяволите, чувстваш се сигурна само защото сме в градината на леля ти.
— А и Люси е тук.
Той се разсмя, а после очите му придобиха замислен израз.
— Но тя си ляга доста рано — рече той. — Коя е твоята стая?
Той обходи с поглед градинската част на триетажната постройка.
— Боже мой, Адам! Не можеш да дойдеш в стаята ми. Прислугата ще започне да говори. Не съм сигурна, че това ще се хареса на Сара, колкото и толерантна да е тя. Този град се храни с клюки и аз не бих желала да я въвличам в никоя от моите…
— Необмислени постъпки ли? — намеси се сдържано той.
— Ти наистина си за мен една необмислена постъпка, скъпи. Хенри ми каза, че Морисей вече се хващал на бас дали двете бавачки на Люси ще останат или не.
— Това наистина е дяволски малък град — отбеляза учуден Адам. — Люси ми каза едва снощи.
— Бдителността ви ли започва да отслабва, господине?
— Очевидно — измърмори той. — А за твое сведение ще кажа, че вече са на път за в къщи.
— Нима съм те питала за любовните ти истории? — отвърна с престорена незаинтересованост Флора.
— Това няма нищо общо с любовните ми истории — възпротиви се младият мъж. — Дявол да го вземе, откъде може да е разбрал Морисей?
— Толкова скоро, искаш да кажеш. Сара ми каза, че имал на списък имената на по-голямата част от прислугата в града. Така че ако обичаш стой по-далеч от спалнята ми или ще започнат да се хващат на бас за това колко дълго си останал.
— Ще внимавам никой да не ме види.
— Това не е правилният отговор.
— Ще бъда много внимателен.
— Адам!
— Слушай, това плътско въздържание е нещо съвсем ново за мен. Надявам се студените бани да помогнат.
Усмивката му беше момчешка, нежна. Невъзможно беше да й устои човек.
— Ако обаче и те не помогнат, ще убия всеки слуга, който се изпречи отпреде ми из вашите коридори, за да пресека всякакви клюки.
— Ясно е кой ще трябва да устоява уговорката ни.
— Добре — отвърна сухо Адам. — Дамата, която ми предложи като допълнителен залог двайсет и четиричасов секс.
— Тогава беше различно.
— Кое?
— Не бях… добре де, още не бях решила точно какво искам.
— А сега вече знаеш.
— Горе-долу.
Веждите му се вдигнаха нагоре.