Сребърен пламък
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърен пламък». Краткое содержание книги:
Само след миг тя се усмихна на собствените си разсъждения и приумици. Като че ли някой някога можеше да завърже Трей в клетка!
На другата сутрин Трей се събуди малко схванат, но отпочинал. Той се огледа наоколо в малката стаичка, докато забеляза, че Емпрес зареждаше печката и меко каза: „Добро утро!“.
Тя се извърна към него и се усмихна. Трей й отвърна също с лъчезарна усмивка. Той повдигна ръце, опря ги на темето си и се облегна, задавайки въпроса:
— Къде спа снощи?
— Ей там — посочи Емпрес с ръка към малкото легло в нишата, на което вече бе постлано разноцветно одеяло.
Трей се изпъна бавно, свали ръцете си и каза:
— Не мисля, че мога да спя отново в креслото и тази вечер.
— Можеш да си легнеш на голямото легло при Гай — каза Емпрес и посочи към противоположната стена. — Това бе спалнята на мама и татко и тя е напълно достатъчна за такива огромни мъже като вас двамата.
Трей се разкърши, за да прогони болката от схванатите си рамене и с приглушен глас, за да не събуди спящия всред куп смачкани одеяла Гай, промърмори:
— Струва ми се, че той спи доста здраво.
Емпрес го стрелна с поглед и отсече:
— Трей, само недей да си въобразяваш разни неща!
Бе облечена в традиционните панталони и фланелена блуза, в които изглеждаше толкова свежа и млада.
— О, аз вече всичко съм обмислил, скъпа! — заяви Трей и я огледа от главата до петите. Като спря погледа си на греещите й зелени очи, той допълни: — Вече е твърде късно.
— В тази малка къщурка има още четирима души освен нас двамата, при това те са целите в слух и с любопитни очички да разберат какво става. Не забравяй това!
— Обещавам да не забравя — увери я Трей с жизнерадостна усмивка на лицето. — И да бъда дискретен!
И като отстрани одеялото от себе си, той се изправи, отметна с ръка косите си назад, протегна се към нея и като я погледна с цялата си нежност и обич, призна:
— Липсваше ми!
— На всички жени ли правиш подобни признания? — попита го Емпрес твърде спокойно, правейки неимоверни усилия да запази някаква дистанция помежду им. Още в ранни зори тя бе обмислила поведението си спрямо него и бе решила: първо, да не се поддава на изкушението на неговата красота и обаяние (което не бе толкова лесно, когато той бе наоколо); второ, да показва непрекъснато безпристрастие и незаинтересованост (дори когато той й се усмихваше така мило) и трето, да го отпрати обратно колкото е възможно по-скоро, тъй като той само щеше да й обърка живота. Невероятно много при това.
— Никога не съм признавал такова нещо на някого — отвърна изведнъж Трей, — ти си първата.
Дълбокият дрезгав глас, с който Трей й отговори, я накара да потрепери от вълнение. Трябваха й няколко секунди, за да се съвземе и да преодолее изненадата и слабостта си, както и да намери сили да отвърне с хладен тон:
— Извини ме, ако проявя съмнение, но ми е твърде трудно да ти повярвам.
В спомена й изникна дочутият разговор, злонамереният, презрителен тон на Арабела и Емпрес почувства внезапна болка и обида. Тя осъзна, че един толкова очарователен и известен сред жените мъж не можеше да не знае най-милите и галантни фрази, с, които да пленява женските сърца.
Трей се придвижи покрай грубо изработената маса, по-близо към нея, уверен в това, че може да я убеди, ако я докосне или държи в прегръдката си. Сдържаността и притеснителността й се променяха бързо, когато Трей успееше да я целуне и да й прошепне любовни думи, с които преодоляваше бариерите, поставени от Емпрес.