Жътварят

— Ъхъ! — изръмжа Деканът, който се беше отнесъл в някакъв свой свят.

— Не бих изпълнил дълга си, ако не помогна на един събрат — изрече Рег Шу.

— Ууук.

— И ти ли? Не можем да те вземем! — отсече Деканът, вперил строг поглед в Библиотекаря. — Нищичко не знаеш за партизанската война.

— Ууук! — натърти Библиотекарят.

Послужи си и с изненадващо красноречив жест. Подсказваше, че може да не знае нищо за партизанската война, но пък онова, което не знае за орангутанската война, ще се събере в жалките останки на всеки пребит до смърт противник… например Декана.

— Четирима стигат — реши Архиканцлерът.

— Дори веднъж не го чух да извика „Ъхъ!“ — мърмореше Деканът.

Архиканцлерът се измъкна най-сетне от количката и я буташе пробно насам-натам. Обикновено новите идеи се загнездваха твърде трудно в главата на Ридкъли, но този път инстинктът му подсказваше, че за една телена кошница на четири колелца могат да се намерят какви ли не приложения.

— Е, ще тръгваме ли?

— Ъхъ! — натърти Деканът.

— Ъхъ? — добави Рег Шу.

— Ууук!

— Това замества ли „Ъхъ!“? — недоверчиво попита Деканът.

— Ууук.

— Ами добре тогава.

Смърт седеше на планински връх. Не беше нито особено висок, нито оголен или зловещ. Никакви вещици не идваха тук да танцуват голи на сборищата си. Общо взето, вещиците в Света на Диска не понасят да свалят от себе си повече дрехи, отколкото изисква работата, с която са се захванали. Тук не витаеха и привидения. Нямаше и дребни мъже само по набедрени превръзки, които щедро споделят мъдростта си с поклонници — истински мъдрият човек веднага се досеща, че седенето на планински върхове не само ще му навлече хемороиди, ами дори и те ще измръзнат.

Случваше се хора да се качат догоре и да добавят един-два камъка в обредната купчина, ако не за друго, поне да докажат, че няма глупост, която хората не са готови да извършат.

Сега Смърт седеше на купчината и плъзгаше камък по острието на косата си с плавни премерени движения.

Въздухът се раздвижи. Появиха се трима сиви служители.

Един рече: „Въобразяваш си, че победи?“

Един рече: „Въобразяваш си, че надделя?“

Смърт обърна камъка с не толкова изхабената повърхност надолу и бавно го плъзна по цялото острие.

Един рече: „Ще осведомим за това Азраел.“

Един рече: „В края на краищата ти си доста дребен Смърт.“

Смърт вдигна острието, за да го огледа на лунната светлина. Въртеше го и се взираше в играта на лъчите по мъничките люспици метал покрай наточения ръб.

После се изправи бързо. Служителите се отдръпнаха припряно.

Той се пресегна по-пъргаво от нападаща змия, впи пръсти в една сива роба и придърпа празната качулка пред очните си кухини.

— ЗНАЕШ ЛИ ЗАЩО ЗАТВОРНИКЪТ В КУЛАТА НАБЛЮДАВА ПОЛЕТА НА ПТИЧКИТЕ?

Уловеният рече: „Я си махни ръцете от мен… а сега, де…“

За миг припламна синкав огън.