Реална заплаха

Пистата, на която дойдоха, не беше достатъчно голяма за норма лен военен транспорт. Четиридесет и четиримата мъже от операция „Увеселителна лодка“ стигнаха с автобус до военновъздушна та база „Питърсън“ на няколко мили източно от авиационната академия в Колорадо Спрингс. Разбира се, пътуваха по тъмно. Еди: от „съветниците от лагера“, както мъжете бяха започнали да ги наричат, караше автобуса. Пътуването беше спокойно и много от войниците спяха след физическото обучение през последния ден. Останалите бяха се усамотили в собствените си мисли. Чавес наблюдаваше върховете, които преминаваха край него, докато автобусът се спускаше по завоите на последните склонове. Мъжете бяха готови.

— Хубави планини — сънено отбеляза Хулио Вега.

— Особено когато ги гледаш от автобус, който слиза надолу.

— Мамицата му, прав си — засмя се Вега. — Знаеш ли, един ден ще се върна тук и ще покарам ски. — Картечарят се намести на седалката и заспа.

Тридесет и пет минути по-късно се събудиха при преминаване то през портала на базата „Питърсън“. Автобусът спря до задната рампа на един транспортен самолет „Ц-141 Старлифтър“. Войниците станаха и прилежно събраха екипировката си, като на излиза не командирите на взводовете проверяваха дали всеки има всичко, което му е дадено. Някои се оглеждаха наоколо при влизането в самолета. Нямаше нищо необичайно при заминаването им, никаква специална охрана. Само наземният екипаж зареждаше самолета с гориво и провеждаше предполетната подготовка за незабавното му излитане. В далечината един самолет-цистерна „КЦ-135“ се отделяше от пистата и въпреки че никой не му обърна особено внимание, щяха не след дълго да се срещнат с него. Сержантът от военновъздушните сили, който отговаряше за разпределянето на товара в самолета, ги приемаше на борда и ги настаняваше толкова удобно, колкото позволяваше спартанското оборудване — всичко се състоеше най-вече в раздаването на защитни наушници.