Достатъчно основание
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Достатъчно основание». Краткое содержание книги:
Затънал в света на човека, наречен Трапера, Дюит се бори да го надхитри и заблуди, преди да е станало твърде късно. Използва всеки отпечатък от пръст, всяка нишка и последната унция от своята сила, за да избегне фаталното зло.
— Ключът е комерсиален. Такива се използват в мотелите — каза Дюит.
— Така изглежда — съгласи се лекарят. — Видя ли лицето му?
— Да.
— Ръцете?
Дюит кимна утвърдително:
— Дали се е борил?
— Ако е било така, то опонентът му е бил буквално стена. Открих малки кървави напуквания по кожата върху кокалчетата на пръстите му, като от силни удари или претриване.
— А какво ще кажеш за червените белези? — попита Дюит. — По врата?
— Нямам представа — рече Зоро. — Някакво претриване. Непознато е за мен.
— Пъхал е ръка през много тесен отвор в стена?
— Не знам, ти си детектива.
— Мога ли да задържа това?
— За да се поддържа защитната верига, бих предпочел да се остави в лабораторията. Естествено, върху него едва ли ще има отпечатъци поради стомашните киселини, но правилата са си правила.
Дюит погледна часовника си:
— Пет без десет. Какво ще кажеш ако изтичам до лабораторията вместо теб?
— Не заключват ли вече?
— Няма да заключат, ако им се обадя по телефона.
— Тогава обади се. Имам още двайсетина свободни минути тук.
8.
Клеър го пусна през задния вход на лабораторията, който беше с двойна врата за допълнителна сигурност. По всяко време помещението с доказателствата на лабораторията съдържаше стотици торбички с различни контролирани вещества и оръжия от всякакъв вид, които бяха потенциална цел за открадване. Той остави картонената кутия с мензури и стъклени кутийки, съдържащи различни неща от аутопсията на Лъмбровски. В специалния хладилник сложи органичните вещества. Тя му каза, че една сътрудничка току-що е излязла да купи нещо за лека вечеря от заведение за бърза храна. Двете с нея щели да се заемат с резултатите от аутопсията на Лъмбровски довечера. Обеща сутринта да снеме копие от ключа за него.
Той й разказа за разговора си с Колет. Тя се наведе леко към него и го целуна докато той говореше. Целувката беше дълга и чувствена.
— Колко бърза е тази бърза храна? — попита той; подтекстът му беше очевиден.
— Пици. Ще се бави поне двайсет минути — докато разкопчаваше неговата риза, попита. — Показвала ли съм ти скоро помещението с веществените доказателства? Трябва май да отидем да го разтребим — и го погледна весело.
Той повтаряше действията й и разкопчаваше копче по копче от нейната риза.
— Миришеш чудесно — каза тя, заравяйки глава в гънката на врата му.
— Още ли има одеяла в помещението за доказателства? — попита той.
— И още как — каза тя и го хвана за ръката.
Свършиха в задната част на лабораторията достатъчно време преди пиците да дойдат.
Клеър му подаде лист хартия и обясни развълнувано:
— Днес имаме важна победа. Идентифицирахме производителя на избелващото средство, открито по памучните влакна.
Дюит започна да чете. Тази жена имаше навика да запазва най-доброто за най-накрая, както на работа, така и вън от нея, помисли си той. Избелващото средство с индустриално качество беше произведено от „Пасифик Рим Кемикъл Корпорейшън“. Бяха посочени и три обществени перални между Сан Хосе и Салинас, които бяха клиенти на „Пасифик Рим“. Пералнята „Брайтън“ и Службата за чистене, последни в списъка, се намираха в Сийсайд.
— Сега създаваме работна група — обясни Дюит. — Бяхме се приготвили да тръгнем от врата на врата по всички мотели, здравни клубове и подобни заведения да показваме снимки на Осбърн и Макдъф. Но това ни спестява няколко хиляди човекочаса. Първо ще прегледаме клиентите на „Брайтън“. Ако от „Брайтън“ могат да ни дадат списък на мотели…
— Имаш ли нещо против ако за минута играя ролята на адвокат на дявола?
— Давай.
— Защо толкова внимание се обръща на мотелите? Както току-що каза, може да е здравен клуб, салон за масаж, публичен дом… всякакво място, където убитите мъже може да са лежали върху чаршаф или хавлиена кърпа. Какво толкова ако Ууд е откраднал касетофона докато Макдъф е бил в мотел? Макдъф може след това да е продължил с камиона си и да е отишъл на друго място…
Дюит поклати глава отрицателно и я прекъсна, обяснявайки:
— Където и да е бил — откраднат касетофона, това е станало на последната спирка на Макдъф преди да умре. Иначе щеше веднага да се обади за кражбата на жена си. Особено ако е бил откраднат преди разговора им по телефона рано вечерта на единайсети. Освен това тя твърди, че би се обадил и на нас. На другия ден, дванайсети, когато го намерихме, той липсваше от камиона. Следователно трябва да е бил откраднат същата вечер. Ако Макдъф се е върнал жив в камиона си, например спрян до ресторант или здравен клуб, ще му е трябвало полицейски доклад за липсата на касетофона, за да използва застраховката си — той вдигна пръст. — Трябва да проверя тази възможност. Може да се е върнал в камиона си жив, но в такъв случай повече не е излязъл оттам. Прибави към това изявлението на Ууд, че наскоро е обикалял за кражби паркинг…