Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
Все още разтърсван от тръпки, той пъхна пръст между щорите и надникна навън. Светлината на лампата попадна върху познатите черти на Кърт. Беше го забравил напълно, тъй като цялото му внимание бе насочено към Кони. Крачка по-назад стоеше Стив, тикнал ръце в джобовете на панталоните си.
Първото чувство, което го обзе, беше облекчението. Но когато отиде да им отвори, в душата му вече нахлу едно неприятно чувство. Двамата се появяваха в крайно неподходящо време.
— Носим ти един подарък, партньоре — промърмори Кърт и посочи с палец през рамото си.
Юри напрегна взор. В алеята зад приятелите му се очертаваше тъмният силует на пикапа, върху чиито странични врати беше изписано „Уутън — борба с вредителите“.
— Има ли разпръсквачка? — беше първият му въпрос.
— Нека първо го приберем в гаража, пък после ще говорим — уморен въздъхна Кърт.
— Добре — кимна Юри. — Изчакайте само една минутка…
Затвори под носа на приятелите си и хукна обратно към кухнята. Там напълни чашата с вода и я понесе към стаята на Кони. Жена му протегна ръка да я поеме, но не улучи.
— Слаба съм — прошепна тя и ръката й безжизнено се отпусна върху завивките. — Трудно ми е дори да дишам…
— Няма страшно, аз ще ти помогна — рече Юри, допря чашата до устните й и направи опит да повдигне главата й. В следващата секунда Кони се задави, водата потече по брадичката й, а лицето й почервеня.
— Ей сега ще се върна и пак ще пиеш — обеща Юри, потърси свободно пространство върху масичката, след което остави чашата на пода, сред отломките от счупени съдове. Кони направи опит да каже нещо, но думите й потънаха в кашлицата.
Юри се отби в кухнята за ключовете, след което се насочи към входната врата. Лицето на Кърт изразяваше открито неодобрение.
— Много ти благодаря за гостоприемството! — язвително подхвърли той.
— Извинявай, но имам проблеми с Кони — промърмори Юри и побърза да затвори вратата след себе си.
— Това пък какво означава? — втренчи се в него онзи.
— Допреди малко не беше поела отровата — поясни Юри и тръгна към гаража. — Току-що й се появиха първите симптоми…
— Но ти си сигурен, че всичко ще бъде наред, нали? — стрелна го със заплашителен поглед Кърт, докато Стив се качваше в кабината на откраднатия камион.
— Предполагам — кимна Юри и понечи да отключи вратата на гаража.
— Я почакай! — изръмжа Кърт и рязко го дръпна за ръката. — На този етап няма масто за предположения! Провалът със сигурност ще се отрази на цялата операция! Затова ти казвам, че не ме интересуват никакви предположения, а само сигурни факти!
— Дадох й количество, с което можем да видим сметката на цял Бруклин — дръпна се Юри. — Това стига ли ти като сигурен факт?
Гледаха се с блеснали очи в продължение на няколко безкрайно дълги секунди, после Кърт направи крачка назад и гневно тръсна глава.
— Искам да съм убеден, че си даваш сметка за всички рискове! — процеди той. — Всички се изнервихме от бъркотията около дебелата ти жена!
— Ще изпълня всичко, за което сме се разбрали! — също така гневно отвърна Юри.
— Дано — въздъхна Кърт. — Защото от този момент нататък не можем да се излагаме на никакъв риск. По-рано днес споменах, че между нас има провокатор, името му е Брад Касиди. Това, което пропуснах да кажа, е че той е щатен агент на ФБР…
— О, не! — простена Юри. — Значи те са наясно?!
— За операция „Отмъщение“ все още не знаят нищо — успокои го другият. — Мисля, че са загрижени от дейността на нашата милиция като цяло. Не сме пряко заплашени по простата причина, че никой от бойците не е запознат с плановете ни. Според мен Бюрото е проследило част от контактите на Стив в Интернет, главно по отношение идеологията на АНА… Въпреки това трябва да бъдем изключително предпазливи. И колкото по-бързо осъществим операцията, толкова по-добре…
— И аз мисля така — кимна Юри.
— А помисли ли върху идеята да използваш и втория ферментатор за производството на антракс?
— Ще го направя, но ми трябва малко време. Най-вероятно утре. Но сега трябва да реша проблема с Кони…
— Добре — кимна Кърт. — Дай да приберем този камион в гаража преди някой да го е запомнил. Комшиите ти със сигурност ще се запитат с какви вредители сме тръгнали да се борим посред нощ…
Юри щракна лампата на гаража, заобиколи таксито и започна да вдига вертикално действащата врата. Стив включи на скорост и ловко вкара пикапа на малкото свободно пространство, после скочи и излезе навън. Юри побърза да спусне вратата зад него, а Кърт пристъпи към откритата каросерия и отметна брезента.