Град от пепел

— Да мразя Люк? — Саймън пребледня, но преди Клеъри да успее да го успокои, входната врата се отвори с трясък. Тя се огледа в очакване да види Люк, ала не беше той. Беше Джейс. Облечен целият в черно, от колана, опасващ тесните му бедра, стърчаха две серафимски ками. Зад него се появиха Алек и Магнус — Магнус с дълга надиплена пелерина, по която сякаш бяха посипани парченца натрошено стъкло.

Златистите очи на Джейс с прецизността на лазери мигом се насочиха към Клеъри. Ако си бе въобразявала, че след всичко случило се той ще гледа виновно или дори засрамено, беше сбъркала. Единственото чувство, отразено в погледа му, беше гняв.

— Какво си мислиш, че правиш? — попита той остро и с неприкрито раздразнение.

Клеъри сведе поглед към себе си. Тя все още стоеше върху холната масичка с нож в ръка. Изкушаваше се да го скрие зад гърба си.

— Имахме разправия. Оправихме се.

— Сериозно? — Гласът на Джейс бе пропит от сарказъм. — Знаеш ли изобщо как се използва ножът, Клариса? Без да го забиеш в себе си или в някой невинен свидетел?

— Никого не съм наранила — процеди през зъби Клеъри.

— Тя проби дивана — каза глухо Мая, очите й бяха затворени. Бузите й още пламтяха от температурата и гнева, но останалата част от лицето й беше тревожно бледа. Саймън я погледна притеснено.

— Мисля, че й става по-зле.

Магнус се покашля. Когато Саймън не се помръдна, той каза с нотка на крайно раздразнение в гласа:

— Бягай оттук, мунди. — Той свали пелерината си в движение, докато прекосяваше стаята до дивана, на който лежеше Мая. — Предполагам, че ти си пациентката ми, така ли е? — попита той, като сведе поглед към нея през втвърдените си блестящи мигли.

Мая го погледна с блуждаещ поглед.

— Аз съм Магнус Бейн — продължи той с успокояващ глас, като протегна окичените си с пръстени ръце. Между тях затанцуваха сини искри като светещи организми във вода. — Аз съм магьосникът, дошъл да те излекува. Те казаха ли ти, че ще дойда?

— Знам кой си, но… — Мая изглеждаше замаяна. — Изглеждаш толкова… толкова… блестящ.

Алек издаде звук, наподобяващ смях, който обаче премина в кашлица, когато тънките ръце на Магнус изтъкаха блестяща синя завеса около момичето-върколак. Джейс не се засмя.

— Къде е Люк? — попита той.

— Излезе — рече Саймън. — Отиде да премести пикапа от моравата.

Джейс и Алек бързо си размениха погледи.

— Много забавно — каза Джейс. Ала не звучеше да се забавлява. — Не го видях, докато се качвахме по стълбите.

Тънък филиз от тревога се разгърна като листо в гърдите на Клеъри.

— И пикапа ли не видяхте?