Играчите на не-А

На следващата сутрин могъщият флагмански кораб се устреми през мрака между звездите. Освен екипажа от последователи на не-А носеше и сто хиляди роботи за контрол на съзнанието.

Още след първия скок прекратиха движението по молба на доктор Кейр.

— Твърде рядко имахме възможност да те изследваме — каза той на Госейн. — Едва ли може да се намери по-неуловим човек от тебе. И все пак научихме нещо. — Извади няколко снимки от куфарчето си. — На тази е допълнителният ти мозък от преди седмица. — Този участък от снимката направо грееше от преплитането на милиони тънички линии. — Просто кипи от активност. А като си припомним, че по едно време единствената му връзка с тялото ти и останалата мозъчна тъкан наглед бяха само кръвоносните съдове, както и влияещите им нерви… сегашното му състояние е несравнимо по-будно. — Той помълча. — Да поговорим за по-нататъшното ти обучение. Обмислихме с колегите ми това, което ни каза и имаме предложение към тебе…

— Първо аз имам въпрос — прекъсна го Джилбърт.

В последния момент се поколеба. Канеше се да каже нещо, което привидно нямаше никаква връзка с разговора им, но го занимаваше непрекъснато след вчерашните новини от Елиът.

— Кой определи насоката на обучението ми, когато Торсън поиска да се занимавате с мен?

Веждите на доктор Кейр се събраха на челото.

— О, всички предлагахме как да стане, но според мен най-много натежа мнението на Кранг.

Пак той! Елдред Кранг знае и как да бъдат насочвани в развитието си допълнителни мозъци. Елдред Кранг предава съобщения от Лавоасьор, преди това по-ранно и старо тяло на Госейн да умре. Отново и неизбежно му се налагаше да се занимава с проблема Кранг. Постара се да обясни кратко и безпристрастно на събеседниците си какво знаеше за венерианския детектив. Когато свърши, доктор Кейр вече клатеше глава.

— Кранг дойде да го прегледам точно преди да замине от Венера. Чудеше се дали не се разболява от претоварване. И мога да те уверя, че е съвсем нормален човек, усвоил не-А, макар че рефлексите и хармонията в съзнанието му са на такова равнище, каквото съм срещал само веднъж или два пъти в цялата си работа като психиатър.

— Значи е съвсем сигурно, че няма допълнителен мозък?

— Без никакво съмнение.

— Ясно…

Поредната затръшната врата. Досега Госейн таеше надеждата, че Елдред Кранг може да се окаже космическият играч, уеднаквил съзнанието му в тялото на Ашаргин. Трябваше да потърси друго обяснение на загадката.

— Има нещо — каза една психиатърка, — което сме обсъждали помежду си, но едва ли е известно на Госейн. Ако Лавоасьор е предал на Кранг знанията какво обучение е подходящо за допълнителните мозъци — а вече пролича, че методът не е особено добър — можем ли да предположим, че всички тела на Лавоасьор-Госейн са минали през тази неправилна подготовка? — Гласът й затихна, когато добави: — Смъртта на Лавоасьор ми се струва доказателство, че той не е бил надарен с ясновидство, но от друга страна вие, господин Госейн, като че сте пред прага и на тази, и на други способности.