Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
Мойра се почувства така, сякаш някой я беше ударил в корема и й беше изкарал въздуха.
— Напълно зареден е, можете да проверите, ако искате. — Голямата й изненада, изглежда, му се стори забавна. — Или да го вземете… като сувенир. Не се безпокойте, там, откъдето е дошъл, има още много такива.
Той отново се засмя. После отмести пистолета настрана.
— Чуйте ме, сеньорита, подобно на повечето гринго мисля, че не сте много запозната с обстановката тук. Само преди месец тук имахме война — партизаните от ФАРК срещу… хъм, бизнесмените. Беше сериозен конфликт с автомати „Калашников“, гранати, динамит и какво ли още не. Охраната се отдръпна. Армията обгради затвора, но не се осмели да влезе вътре, защото ние сме по-добре въоръжени от тях. — Той й намигна. — Обзалагам се, че министърът на правосъдието не ви е казал за това.
— Не, не ми каза.
— Не съм изненадан. Тук беше ужасна кървава каша, уверявам ви.
Мойра беше много впечатлена.
— И как свърши?
— Аз се намесих. От ФАРК ме слушат. Не съм против тях… със сигурност не и против това, за което се борят. Правителството е корумпирано и жалко. Поне за това те са прави. Знаят, че ще застана на тяхна страна, ще накарам хората си да ги подкрепят… дотогава, докато не ме закачат. Аз самият не давам и пукната пара за политиците — десни, леви, фашисти, социалисти. Оставям семантиката на хората, които нямат нищо по-добро за правене в скапания си живот. Зает съм да правя пари, това е животът ми. Всички други могат да гният в ада.
Той изтръска пепелта от пурата си в един месингов пепелник.
— Отнасям се с уважение към ФАРК. Налага се, аз съм прагматик. Те контролират по-голямата част от Богота, а ние не. И те имат собствена програма за освобождаване от затворите. Ето един пример. Преди две седмици в „Ла Пикота“ — другия затвор тук — проклетниците от ФАРК взривиха една цяла стена и освободиха деветдесет и осем свои другари. За един гринго подобно нещо звучи абсурдно и невъзможно, не съм ли прав? Но това е животът в Колумбия. — Той се засмя. — Можете да говорите каквото си искате за ФАРК, но те са куражлии, а аз уважавам това.
— Всъщност, сеньор Корелос, освен ако не съм ви разбрала правилно, това е единственото нещо, което уважавате. — Без да каже и дума повече, Мойра се протегна, взе пистолета, дръпна затвора и пак го върна, като през цялото време гледаше Корелос в очите, без да мигне.
Когато остави пистолета обратно на масата, Корелос каза:
— Защо искаш да разговаряш с мен, сеньора? Защо всъщност си дошла? Не е, за да пишеш материал за вестник, нали?
— Имам нужда от помощта ти — рече тя. — Търся един лаптоп, който е бил на Густаво Морено. Малко преди той да умре, е изчезнал.
Корелос разпери ръце.
— И защо си дошла при мен?
— Ти беше доставчик на Морено.
— Така ли?
— Човекът, който открадна лаптопа… един от хората на Морено, е работил за някой друг, някой неизвестен… после бил намерен мъртъв в покрайнините на Аматитан във фермата на твоя братовчед Нарсико.
— Този боклук, който се е преименувал с име на гринго ли? Не искам да имам нищо общо с него. За мен той е мъртъв.
Мойра се замисли за момент.
— Струва ми се, че замесването му в убийството на този човек може да е добър начин да му го върнеш.
Корелос изсумтя.
— Какво, и да накарам мексиканската полиция да го заподозре и да го арестува? Моля, моля! Когато трябва да разследват престъпления, те са пълни идиоти. Единственото нещо, което знаят да правят, е да вземат рушвети и да почиват след обяд. Освен това Беренгария също ще бъде заподозряна. Не, ако исках Нарсико да бъде мъртъв, щеше да намериш трупа му в Аматитан.
— В такъв случай кой е поел бизнеса на Морено? На кого продаваш сега?
Корелос изпусна дим от пурата си и притвори очи.
— Нямам намерение да вкарвам, когото и да било в затвора — продължи тя. — Всъщност би било безполезно, нали така? Искам да намеря лаптопа и това беше една нишка, която трябваше да проследя.
Корелос угаси пурата. Даде знак и един мъж, очевидно не от охраната на затвора, се приближи с бутилка текила и две чаши, които постави на масата между Корелос и Мойра.
— Тъкмо се канех да поръчам нещо за ядене. Какво предпочиташ?
— Каквото ще вземеш ти.
Той кимна, каза нещо на младия мъж, който също кимна и бързо излезе. Корелос се наведе и наля текила. След като и двамата пресушиха чашите, каза: