Десетте Божи заповеди
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десетте Божи заповеди». Краткое содержание книги:
И така, с малко пари и с много сметки за плащане. Стефани се занимава с куп неща. Между които:
— Чичо й Фред изчезва;
— Стефани е преследвана от досаден букмейкър;
— Баба й докопва електрошоково устройство;
— Двама мъже се опитват да я вкарат в леглото си;
— Няма какво да облече на мафиотска сватба;
— Отгоре на всичко един малък човек (не позволява да го наричат джудже) не иска да се изнесе от апартамента й.
На път за Бронфман Морели ме остави у нас.
— Благодаря ти за возенето — казах му.
Когато понечих да сляза, той ме хвана за яката и каза:
— Не забравяй, че сключихме споразумение. Дължиш ми нещо.
— Сега ли?
— По-късно.
— Колко по-късно?
— Това ще го решим допълнително — каза Морели. — Важното е да не забравиш.
Едва ли щях да забравя.
Когато се прибрах, Бригс все още работеше.
— Много работиш — рекох му.
— Трябва да приключа тази задача. Когато ограбиха жилището ми, изгубих много материали. Извадих късмет, че бях оставил портативния си компютър в гардероба в спалнята и не са го видели. Повечето неща си ги бях записал на него, така че катастрофата не бе пълна.
Събудих се в четири часа и не можах да заспя. Лежах около час, вслушвах се в звуците, разнасящи се откъм пожарната стълба, и разработвах планове как да избягам, ако някой хвърли запалителна бомба през прозореца на спалнята ми. Накрая се уморих и тихичко се вмъкнах в кухнята, за да хапна нещо. Толкова много задачи ми се бяха насъбрали в главата, че не знаех как да ги подредя. Обещанието, което бях дала на Морели, все пак бе на едно от челните места.
След малко се появи Бригс.
— Пак ли не можеш да заспиш?
— Не мога. Толкова много неща са ми на главата, че не мога да заспя — погледнах го. Имаше пижама като на Мечо Пух. — Много хубава пижама имаш.
— Не ми е лесно да си намирам подходящи дрехи. Когато искам да впечатля дамите, се обличам като Спайдърмен.
— Трудно ли е да си малък човек?
— Това си има и плюсове, и минуси. Общо взето съм на печалба, тъй като много хора мислят, че съм умен. А и се опитвам да се възползвам от привилегиите си на член на малцинство.
— Забелязах.
— Не се чуди — каза Бригс. — Човек трябва да се възползва от това, което му е дал Господ.
— Прав си.
— Искаш ли да поиграем на нещо? На „Монополи“?
— Да, но ще ми дадеш няколко хода аванс.
В седем — все още продължавахме да играем — иззвъня телефонът.
— Аз съм в твоя паркинг — уведоми ме Рейнджъра. — Ти ли ще слезеш, или аз да се кача?
— Как така се обаждаш по телефона? Ти обикновено направо си влизаш.
— Не искам да рискувам. Току-виж съм ти изкарал акъла и отнеса някой куршум.
— Правилно разсъждаваш. За какво става дума?
— За колела, маце.
Отидох до прозореца, дръпнах завесата и видях Рейнджъра. Бе застанал до черно беемве.
— Веднага слизам — казах му. — Изчакай само минутка, докато се облека.
Обух джинси, пъхнах набързо краката си в опърпани гуменки и навлякох горнището на сивия анцуг, което ми беше голямо. Грабнах ключовете си и се затичах по стълбите.
— Доста плашещ вид имаш, маце — каза Рейнджъра.
— Един мой приятел изказа предположение, че така можело да се постига по-голям контрол върху раждаемостта.
— Е, чак толкова плашещ не е.
Грижливо изгладих въображаема гънка върху анцуга и се вгледах в малко мъхче, оказало се на ръкава. Срещнах погледа на Рейнджъра и забелязах, че се усмихва.
— Топката е в твоята половина — каза Рейнджъра. — Обади ми се, когато си готова.
— Готова за колата ли?
Той се усмихна.
— Тази е оборудвана със сензори на шасито. — Извади малко дистанционно управление. — Включваш ги с натискане на зеленото копче. Ако под колата има нещо, включва се алармената уредба и червената светлинка на таблото непрестанно свети. За съжаление, колата не може да направи разлика между котка, бейзболна топка и бомба, така че когато лампичката светне, трябва да провериш какво има отдолу. Устройството не е съвършено, обаче все пак с него е по-добре, отколкото да натиснеш педала за газта и да станеш на парченца. Вероятно няма да е необходимо. Малко е вероятно някой да се опита да те взриви два пъти. — Сетне ми подаде дистанционното и ми обясни подробно как действа системата.
— Съвсем като при Джеймс Бонд — казах.
— Имаш ли някакви планове за днес?
— Трябва да се обадя на Морели и да разбера дали Марк Стемпър, човекът, който ме забави в „Ар Джи Си“, се е появил. Предполагам, че след това ще наобиколя хората си. Ще намина при Мейбъл, ще се отбия в офиса, ще отида да трия сол на главата на боклукчиите. Ще си отварям очите за Рамирес. Ще отида да си прегледам главата.
— На някого му е много неприятно, че не си мъртва. Няма да е зле да си сложиш защитната жилетка.
Изчаках го да си тръгне и задействах системата още преди да вляза в сградата. Приключих играта с Бригс, взех душ, разтърсих глава с надеждата, че така ще оправя косата си, и си сложих грим с очакването така хората да обръщат повече внимание на очите ми, отколкото на останалата част от мен.