На север
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На север». Краткое содержание книги:
— Тази улица носи името на последната битка между французите и Виетмин — предшествениците на Виетконг. Победили партизаните от Виетмин.
— И после кръщават улиците на победителите.
— Точно така — потвърди тя. — След десет години тази улица ще се казва Булевард на мултинационалните корпорации.
Сюзан извади пакет цигари и предложи на водача си, който си, взе, после двата циклоса се приближиха, за да може да си вземе и моят водач.
— Моят виетнамец пита дали си ветеран — каза тя.
Поколебах се, после отвърнах:
— Първа въздушнопреносима, Куанг Три, шейсет и осма.
Сюзан преведе и двамата виетнамци й казаха нещо.
— Те са ветерани. Моят водач бил пилот на реактивен изтребител, твоят — капитан от пехотата. Точните им думи са, че се радват да те видят.
Погледнах нейния водач и направих знака на победата с два пръста. Той ми отвърна по същия начин, леко се усмихна, после впери поглед право пред себе си.
Движехме се в центъра на Сайгон и Сюзан продължаваше да ми показва забележителностите, но през повечето време просто наблюдавахме уличното гъмжило.
— Виждаш ли онези блокове? — попита тя. — Американците ги построили през шейсетте години за хората от ЦРУ и посолството. Днес там живеят комунистически функционери.
Блоковете бяха от сив бетон, без обичайните балкони, и приличаха на затвор.
— Вършат им добра работа — отвърнах аз.
Подминахме „Нотър Дам“ и забелязах, че площадчето е пълно с разхождащи се хора. Униформените ченгета като че ли бяха изчезнали и реших, че вечер ги заместват цивилни. И все пак, поне наглед, Сайгон нямаше вид на град в полицейска държава. Всъщност човек оставаше с впечатлението, че всеки се опитва да наруши един или друг закон — за употребата на алкохол на обществени места, проституцията, спането по тротоарите, правилата за уличното движение и така нататък.
В някои отношения южните виетнамци бяха второ качество граждани в собствената си страна, управлявани като окупирана държава от комунистически кадри от Севера и експлоатирани от азиатските и американските капиталисти. В други обаче изглеждаха по-щастливи и свободни от комунистите като полковник Манг и капиталистите като Сюзан Уебър.
Намирахме се в северния край на „Донг Хои“ и сякаш бяхме излезли на Таймс Скуеър или Пикадили Съркъс. Ярко осветената улица гъмжеше от пешеходци, циклоси, велосипеди и мотопеди.
Фасадите на старите сгради във френски стил бяха почти скрити под неонови реклами и имена на заведения като „Добро утро, Виетнам“, „Леденосиньо“ и „Циклос бар“. Имаше и многобройни скъпи френски и източноазиатски ресторанти и няколко грандхотела от друга епоха. Познах „Континентал“, където бяха отсядали военните кореспонденти и бяха писали репортажите си в бара.
Метаморфозите на Рю Катине в „Ту До“ и „Донг Хои“ не бяха пълни и трите варианта на улицата като че ли съществуваха едновременно. Наистина си спомнях „Ту До“ и сегиз-тогиз виждах сгради, които ми се струваха познати, но бе минало прекалено много време и всички имена се бяха променили.
— Има ли заведение, наречено „Блубърд“? Или „Папилон“ — надвиках шума аз.
Сюзан поклати глава.
— Никога не съм чувала за тях. Казвали са ми, че през седемдесет и пета комунистите затворили всичко.
— Не си падат по забавленията.
— Точно така. В края на осемдесетте отново започнали да отварят много заведения. После през деветдесет и трета нарочили всички барове и пак закрили всичко. На някои заведения било позволено да отворят, но само ако използват виетнамски имена. Малко по-малко всички се завърнали, по-големи и по-шантави от всякога, при това пак със западни имена. Според мен този път няма да ги затворят. Но казва ли ти някой? Те са непредсказуеми. Не уважават частната собственост и бизнеса.
— Могат да изхвърлят и теб — отбелязах аз.
— Могат.
— Къде ще идеш тогава?
— Имам една книга, казва се „Най-отвратителните места за живот по света“. На някое от тях. — Тя се засмя.
Опитах се да открия уличката, която водеше до дома на моята приятелка. Намираше се отляво, като се движиш към реката, но не я видях.
— На тази улица ли живееш? — попитах Сюзан.
— Да. Пет нощи от седмицата не е чак толкова зле. Освен това съм на петия етаж и по-близо до реката. Ще ти покажа.
Навалицата имаше предимно младежки състав — момчета и момичета по тениски и дънки, момчетата си лафеха с момичетата, които се движеха на групи.