Планината Грей
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 9789547693685
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Планината Грей». Краткое содержание книги:
– Какво мислиш за съдебните заседатели?
– Всички са с нас – отговори той без колебание. – Може би с изключение на един, но сме в добра форма.
– Днес следобед, след последния свидетел, предложиха половин милион долара, за да се споразумеем – каза Донован. – Уплашихме ги.
– Вземи парите, идиот такъв – обади се Вик.
– Какво да направя, Мати? – попита Донован.
– Ами половин милион не е много за две загинали момчета, но е голяма сума за окръг Хопър. Никой съдебен заседател не е виждал такава сума и няма да им бъде лесно да я дадат на един от своите.
– Да я приема ли, или да рискувам? – попита Донован.
– Приеми я.
– Джеф?
– Вземи парите.
– Саманта?
Саманта дишаше през устата, мъчейки се да потуши пожара. Облиза устни и каза:
– Ами допреди две седмици не знаех нищо за съдебната зала, а сега ме питаш дали да приемеш извънсъдебно споразумение?
– Да, трябва да гласуваш, иначе ще ти спрем алкохола.
– О, моля те, направи го. Аз съм незначителен адвокат от фирма за правни услуги, така че бих взела парите и дим да ме няма.
Донован отпи малка глътка, усмихна сей каза:
– Четирима срещу един. Много ми харесва, Само един глас обаче имаше значение и за всички беше ясно, че споразумение няма да има.
– Ами заключителната ти реч? – попита Мати. – Може ли да я чуем?
– Разбира се – скочи той, оправи вратовръзката си и остави чашата си.
Закрачи от едната страна на дългата маса, оглеждайки публиката си като опитен актьор. Мати прошепна на Саманта:
– Обича да се упражнява пред нас, когато имаме време.
Донован спря, впери поглед право в Саманта и поде:
– Госпожи и господа съдебни заседатели, никаква огромна сума пари няма да върне Еди и Брандън Тейт. Загинаха преди девет месеца, премазани от работници на “Стрейхорн Коул”. Но парите са единственото мерило, с което разполагаме, за вредата, нанесена в подобни случаи. Безчувствени пари в брой, така разпорежда законът. Сега вие трябва да решите колко. Да започнем с Брандън, по-малкия от двамата, крехко момченце, едва осемгодишно и родено два месеца преждевременно. Четиригодишен той вече можел да чете и обожавал компютъра си, който, между другото, бил под леглото му, когато го връхлетяла шесттонната скала. И компютърът бил намерен премазан и мъртъв като Брандън.
Говореше гладко, без да се изхвърля. И искрено, нямаше и намек за нищо друго освен за искреност. Не си беше приготвил бележки, не се нуждаеше от тях. Тутакси плени Саманта и тя беше готова да му даде каквото и обезщетение да поиска. Донован крачеше напред-назад, влязъл в ролята и спазващ прекрасно сценария си. В един момент обаче Мати стресна всички.
– Възразявам, не може да кажете това.
Донован се засмя и отговори:
– Извинете, господин съдия. Моля съдебните заседатели да не обръщат внимание на онова, което казах току-що, което обаче е невъзможно и всъщност точно затова го казах.
– Възразявам – обади се отново Мати.
Нямаше излишни думи, нямаше хиперболи, нямаше колоритни цитати от Библията или от Шекспир, нямаше престорени чувства, нищо друго освен прецизно нюансирани аргументи в полза на клиента му и срещу една ужасна компания, поднесени без никакво усилие, съвсем спонтанно. Донован предложи обезщетение от един милион долара на дете, както и един милион за наказателни щети. Общо три милиона – голяма сума за него и несъмнено за съдебните заседатели, но капка в морето за “Стрейхорн Коул”. Предишната година брутните приходи на компанията възлизаха на 14 милиона долара на седмица.
Когато Донован приключи, този конкретен състав съдебни заседатели му бяха в кърпа вързани. С истинските обаче нямаше да му е толкова лесно. Докато Вик наливаше още уиски, Донован помоли присъстващите да разнищят заключителната му пледоария. Заяви, че няма да мигне цяла нощ и ще я обмисля. Твърдеше, че уискито отприщвало творческите му способности и че някои от най-добрите му заключителни речи били резултат от няколко часово умозрително пиене. Според Мати три милиона долара бяха твърде голяма сума. В по-големите градове можеше и да мине, но не и в окръг Хопър, нито пък в Ноланд. Напомни му, че и в двата окръга не е била издавана присъда за милион долара, а той пък ѝ напомни, че за всяко нещо си има първи път. Освен това никой не би могъл да подбере по-подходящи факти от тези, които той току-що беше изложил пред съдебните заседатели ясно и точно.