Страхът на мъдреца (Част II)
- Автор: Ротфусс Патрик
- Серия: Хрониките на Кралеубиеца #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-725-1
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страхът на мъдреца (Част II)». Краткое содержание книги:
Фелуриан хвана ръката ми и ме поведе към вътрешността на шатрата.
— седни — посочи тя.
Настаних се на една възглавница. Главата ми се оказа на височината на гладкия й корем. Пъпът й ми действаше изключително разсейващо.
Тя сведе поглед към мен. Изражението й беше гордо и царствено като на кралица.
— амуен — изрече тя и разпери пръстите на едната си ръка. — така наричаме успокоения елен — лесен урок, с който да започнем. надявам се, че ще ти достави удоволствие.
На лицето й се изписа усмивка, а очите й бяха стари и знаещи. И още преди да ме събори на възглавниците и да започне да хапе врата ми, осъзнах, че тя не възнамерява да ме учи на магия. Или ако го правеше, то това беше различен вид магия.
Макар това да не беше предметът, който се бях надявал да уча при нея, трябва да призная, че не бях съвсем разочарован. Овладяването на изкуството на любовта с помощта на Фелуриан превъзхождаше многократно всеки курс, предлаган в Университета.
Нямам предвид енергичната, потна борба, която повечето мъже — и за съжаление повечето жени — смятат за правене на любов. Макар потта и енергичността да са приятни части, Фелуриан насочи вниманието ми към по-фини неща. Тя ми каза, че щом се връщам в нормалния свят, не трябва да я карам да се чувства неудобно, задето съм некомпетентен любовник, и затова се погрижи да ми покаже много неща.
Ще изброя имената, които тя беше дала на някои от тях: притиснатата китка, въздишката в ухото, поглъщане на шията, дърпане на устните. Целуването на гърлото, на пъпа и на цветето на жената, както го наричаше Фелуриан. Целувката дишане. Целувката перо. Изкачващата се целувка. Толкова много различни видове целувки. Твърде много, за да ги запомни човек.
Имаше също и пиене на вода от кладенеца. Пърхащата ръка. Птича песен сутрин. Обиколката на луната. Игривият бръшлян. Измъченият заек. Само имената бяха достатъчни, за да се запълни цяла книга. Но предполагам, че тук не е мястото за тези неща. Толкова по-зле за света.
Не искам да създавам впечатлението, че пропилявахме цялото си време за това. Бях млад, а Фелуриан беше безсмъртна, но телата ни имаха своите предели на издръжливост. През останалото време се забавлявахме по други начини. Плувахме и се хранехме. Пеех й песни, а тя ми танцуваше.
Зададох й няколко предпазливи въпроса за магия, защото не исках да я обидя, като се ровя в тайните й. За съжаление отговорите й не ми помогнаха особено. За нея магията беше толкова естествена, колкото дишането. Беше все едно да попитам някой фермер как никнат семената. Когато отговорите й не бяха обезкуражаващо безгрижни, те бяха смущаващо загадъчни.
И все пак продължавах да питам, а тя отговаряше доколкото можеше. И понякога долавях някакъв проблясък на разбиране.
Но по-голямата част от времето си прекарвахме в разказване на истории. Имахме толкова малко общи неща, че историите бяха единственото, което можехме да споделяме.
Може би ще си помислите, че в това отношение двамата с Фелуриан не бяхме равнопоставени. Тя беше по-стара от небето, докато аз нямах още седемнайсет години.
Но тя не беше такава съкровищница на истории, каквато вероятно очаквате. Могъща и умна? Със сигурност. Енергична и прекрасна? Безусловно. Но разказването на истории не беше сред многобройните й таланти.
Аз на свой ред съм от Едема Рух, а ние знаем всички истории на света.
И така, аз й разказах „Духът и гъсарката“. Разправих й също и „Там и лопатата на калайджията“. Разказвах й истории за дървари, за дъщери на вдовици и за умни сираци.
В замяна Фелуриан ми разказваше мъжествени истории: „Ръката в сърцето от перли“, „Момчето, което бягаше между“. Фае имат свои собствени легендарни герои — Мавин Сформатанамъж, Алавин Цялотолице. За моя изненада Фелуриан никога не беше чувала за Таборлин Великия или за Орен Велситер, но знаеше кой е Илиен. Почувствах се горд, че някой от Едема Рух си е спечелил място в историите, които фае разказват помежду си.
Мина ми през ума, че тя може би разполага със сведенията, които търсех за амирите и чандрианите. Колко ли по-приятно щеше да е да науча истината от нея, вместо да ровя безкрайно в древни книги, забутани в прашни стаи?
За съжаление Фелуриан не се оказа такъв подходящ източник на информация, какъвто бях очаквал. Тя знаеше истории за амирите, но те бяха отпреди хиляда години.