Московска афера [bg]

— Мисля, че съм чувал за тази организация. Преди няколко години се опитахте да си пъхате носа в държавните работи на Русия.

— Имаме действаща програма в Източна Европа — намеси се Сара, — но руската ни инициатива бе прекратена от вашия президент. Той не ни харесва особено.

— И с право. Защо вие, американците, изпитвате такава огромна нужда да натрапите демокрацията си на всички?

— Не вярвате ли в демокрацията, господин Харков?

— Демокрацията е добра за тези, които искат да бъдат демократични, Сара. Има държави, които просто не искат да бъдат демократични. И такива, в които няма необходимите условия, за да има демокрация. Например Ирак. Вие отидохте в Ирак с намерение да установите демокрация в сърцето на мюсюлманския свят — благородна цел наистина, но хората не бяха готови за нея.

— А Русия? — попита тя.

— Ние сме демократична страна, Сара. Парламентът ни се избира чрез избори. Президентът ни — също.

— Вашата система не позволява съществуването на силна опозиция, а без силна опозиция не може да има демокрация.

— Може би не вашият вид демокрация. Но демокрацията работи успешно в Русия. И на Русия трябва да й бъде позволено да управлява делата си, без останалият свят да наднича над рамото й и да критикува всеки неин ход. Да не би да предпочитате да се върне хаосът от деветдесетте, когато Елцин постави бъдещето ни в ръцете на американски икономически и политически съветници? Това ли искате вие и вашите приятели?

Елена се опита тактично да смени темата.

— Иван има много приятели в руското правителство — обясни тя. — И приема лично нещата, когато ги критикуват.

— Не исках да покажа неуважение, господин Харков. Мисля, че становището ви е интересно.

— Но не и вярно?

— Надявам се, както и всички в „Дилард“, че един ден в Русия ще има истинска, а не манипулирана демокрация.

— Денят на руската демокрация вече е настъпил, Сара. Но съпругата ми, както обикновено, е права. Трябва да сменим темата. — Той погледна Михаил. — Защо семейството ви е напуснало Русия?

— Баща ми реши, че в Америка ще имаме повече възможности, отколкото в Москва.

— Баща ви е бил дисидент?

— Всъщност беше член на Партията. Беше преподавател.

— И получи ли очакваните възможности?

— Преподаваше математика в една гимназия в Ню Йорк. Там израснах.

— Учител? Изминал е целия път до Америка, за да стане учител? Що за човек би напуснал собствената си родина, за да преподава в друга страна? Трябва да компенсирате глупостта на баща си, като се върнете в Русия. Няма да познаете Москва. Ние се нуждаем от талантливи хора като вас, които да ни помогнат да изградим бъдещето на страната. Мога да ви намеря място в моята собствена организация.