Московска афера [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0905-6
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московска афера [bg]». Краткое содержание книги:
При създалите се обстоятелства се налага Габриел да замине под прикритие за Москва. Там той разбира, че руският олигарх Иван Харков подготвя сделка за доставка на много опасни оръжия на Ал Кайда.
За да предотвратят грозящата опасност, Мосад и западните служби за сигурност трябва да проникнат в обкръжението на Харков. Такава възможност възниква, когато се разбира, че съпругата на олигарха колекционира платната на известна импресионистка. Но Иван става много подозрителен и операцията е на път да се провали.
— Дошли сте заедно в Сен Тропе? — полюбопитства Харков, като междувременно напълни отново чашата му.
— Да.
— И сте отседнали заедно?
— Да — потвърди Михаил.
А Елена добави услужливо:
— В „Шато дьо ла Месардиер“.
— Харесва ли ви там? Персоналът добре ли ви обслужва?
— Прекрасно е.
— Трябва да дойдете при нас, във Вила Солей. Имаме къща за гости. Всъщност имаме три къщи за гости, но кого го интересува.
Нас ни интересува — помисли си Сара, но отговори учтиво:
— Много мило от ваша страна да ни направите такова щедро предложение, господин Харков, но не бихме искали да ви се натрапваме. Освен това сме платили предварително за стаята.
— Това са просто пари — каза Иван пренебрежително и се опита да налее водка в чашата на Михаил, но младият мъж я покри с ръка.
— Изпих достатъчно, благодаря. Две водки са ми лимитът.
Руснакът се направи, че не го е чул, и му наля трета. Разпитът се поднови:
— Предполагам, че и вие живеете във Вашингтон?
— На няколко пресечки от сградата на Капитолия.
— Заедно ли живеете?
— Иван!
— Не, господин Харков. Само работим заедно.
— И къде работите?
— В Центъра за демокрация, „Дилард“. Това е организация с нестопанска цел, която се опитва да подпомага демокрацията в цял свят. Сара е нашият представител за Субсахарска Африка. Аз се занимавам с компютрите.
— Мисля, че съм чувал за тази организация. Преди няколко години се опитахте да си пъхате носа в държавните работи на Русия.
— Имаме действаща програма в Източна Европа — намеси се Сара, — но руската ни инициатива бе прекратена от вашия президент. Той не ни харесва особено.
— И с право. Защо вие, американците, изпитвате такава огромна нужда да натрапите демокрацията си на всички?
— Не вярвате ли в демокрацията, господин Харков?
— Демокрацията е добра за тези, които искат да бъдат демократични, Сара. Има държави, които просто не искат да бъдат демократични. И такива, в които няма необходимите условия, за да има демокрация. Например Ирак. Вие отидохте в Ирак с намерение да установите демокрация в сърцето на мюсюлманския свят — благородна цел наистина, но хората не бяха готови за нея.
— А Русия? — попита тя.
— Ние сме демократична страна, Сара. Парламентът ни се избира чрез избори. Президентът ни — също.
— Вашата система не позволява съществуването на силна опозиция, а без силна опозиция не може да има демокрация.
— Може би не вашият вид демокрация. Но демокрацията работи успешно в Русия. И на Русия трябва да й бъде позволено да управлява делата си, без останалият свят да наднича над рамото й и да критикува всеки неин ход. Да не би да предпочитате да се върне хаосът от деветдесетте, когато Елцин постави бъдещето ни в ръцете на американски икономически и политически съветници? Това ли искате вие и вашите приятели?
Елена се опита тактично да смени темата.
— Иван има много приятели в руското правителство — обясни тя. — И приема лично нещата, когато ги критикуват.
— Не исках да покажа неуважение, господин Харков. Мисля, че становището ви е интересно.
— Но не и вярно?
— Надявам се, както и всички в „Дилард“, че един ден в Русия ще има истинска, а не манипулирана демокрация.
— Денят на руската демокрация вече е настъпил, Сара. Но съпругата ми, както обикновено, е права. Трябва да сменим темата. — Той погледна Михаил. — Защо семейството ви е напуснало Русия?
— Баща ми реши, че в Америка ще имаме повече възможности, отколкото в Москва.
— Баща ви е бил дисидент?
— Всъщност беше член на Партията. Беше преподавател.
— И получи ли очакваните възможности?
— Преподаваше математика в една гимназия в Ню Йорк. Там израснах.
— Учител? Изминал е целия път до Америка, за да стане учител? Що за човек би напуснал собствената си родина, за да преподава в друга страна? Трябва да компенсирате глупостта на баща си, като се върнете в Русия. Няма да познаете Москва. Ние се нуждаем от талантливи хора като вас, които да ни помогнат да изградим бъдещето на страната. Мога да ви намеря място в моята собствена организация.