Перверзни игри

Хареса ми стилното представяне на един млад мъж.Пишеше добре – богат речник, гъвкав израз. Твърде рядко някой може да ме впечатли в това отношение.

Не зная точно как се получи, но точно на него, точно в определен миг споделих, че бих искала да ме чука звяр и във фантазията ми моментално нахлуха поредица идеи. Той попиваше думите ми като гъба и категорично реши да не пропуска среща с мен, независимо от моя строг тон и малко дръзко поведение.

Но всъщност само такива мъже печелят. Как можеше един мъж да прилича на чудовище?

Ами лесно. С маска. С грива. С ръкавици по ръцете – за да може кожата ми да бъде докосвана не от нечия друга кожа (човешка), а от различна материя и да се придобие усещането, че ме пипа необикновено същество.

Всичко останало зависеше от мъжа – един властен Господар би изиграл брилянтно тази роля.

Бях станала директна и непоколебима в отношенията си. Заявих твърдо какво точно искам, как, къде и кога. Отсрещната страна просто се съгласяваше.

Трябва да кажа, че се възхищавах на мъже, които ми позволяваха дързости. Именно в това беше силата им. Само тогава попадах в ръцете им. Всичко е взаимност, кръгов поток от енергия – каквато дадеш, такава ти се връща. Ако един мъж ми откажеше – добре, но той губеше. Ако пък проявеше малко такт и търпение, получаваше несравними емоции. Защото аз се отдавах, когато първа получавах. Мъжът береше плодовете след това.

Този се оказа много умен и премина „теста“ ми. Съгласи се на абсолютно всичко.

Вървях към хотела, който бях избрала.

Роклята ми се вееше от вятъра и се увиваше около краката ми, обути в красиви силиконови чорапи. Токчетата ми тропаха по плочките и отекваха в тихата съботна сутрин. Както обикновено, мека влага навлажняваше черните ми дантелени бикини, а бюстът ми плътно лепваше в черния дантелен сутиен. Но това не бях точно аз, защото влязох в образа на Бел.

В приказката „Красавицата и Звяра“ девойката попада в замъка на Звяра, който е груб, озлобен и отблъскващ. Друго от приказката не е нужно, защото важни са само образите.

Получих съобщение с номера на стаята. Приближавах хотела, а сърцето ми биеше на бързи обороти. В стаята трябваше да ме чака… Звяра.

Млад мъж, надянал маската на чудовище, с грива на животно и с ръкавици на ръцете. Непознат млад мъж. Не исках да знам кой е и какъв е. Стигаше ми, че е интелигентен, дискретен, свестен и точен. Не ме интересуваше друго. Сексът също не ме вълнуваше сам за себе си.

Търсех перверзията, сюжета – да изживея изиграването на непозната роля, позволявайки й да ме превърне в друга, макар и за кратко. Аз не мога да бъда принцеса, отвлечена от чудовище, но мога да имитирам това. А каква е гаранцията, че това играене не е истинският (ми) живот?!

Подобно на тезата, че сънят ни всъщност е реалност, а реалността ни е сън, кой би могъл да ми даде основателни доказателства, че развратният ми свят е по-малко реален, стойностен и смислен от живота, който живеех извън него?! Та аз се чувствах най-щастлива, хармонична, удовлетворена и спокойна именно чрез тези мои изживявания!