Мистър Мерцедес
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Bill Hodges Trilogy #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-347-1
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мистър Мерцедес». Краткое содержание книги:
„Призраци — казва си. — Призраци в компютъра.“
Сяда в леглото и стъпва на пода.
— Ако поканата ти да преспя тук още е в сила, с твое разрешение смятам да взема душ.
— В сила е. — Тя се накланя към него и го подушва, прокарвайки длан по рамото му. (Ах, как го възпламенява допирът ѝ!) — Важи и за банята.
След душа той си обува боксерките и я моли да включи компютъра. Джейни сяда до него и гледа как той влиза в „Под синия чадър“ и изпраща съобщение на mercikill. След петнайсет минути с Джейни Патерсън, сгушена до него, Ходжис се унася… и спи сладко, както не е спал от дете.
15.
След няколко часа безцелно размотаване с колата Брейди най-сетне се прибира вкъщи; вече късна нощ, а на задната врата е залепена бележка: „Къде си, муцинко? Приготвила съм ти лазаня — във фурната е.“ По разкривения, неравен почерк си личи, че майка му е била пияна до козирката, когато е писала съобщението. Той маха бележката и влиза.
Обикновено първата му работа е да отиде да я види, но подушва дим и се втурва в кухнята, където се стеле синкава мъгла. За щастие детекторът за дим е повреден (отдавна се кани да го смени и все забравя — толкова много работи са му на главата). За щастие абсорбаторът над печката е мощен и е погълнал много от дима, затова другите детектори не са се раззвъняли, макар че ако не се проветри бързо, много скоро ще нададат вой. Фурната е включена на 180 градуса. Брейди врътва копчето на нула, отваря прозорчетата над мивката и задната врата. В килера, където стоят пособията за почистване, има вентилатор на стойка. Той го поставя срещу печката и го включва на максимална мощност.
Едва след това отива в хола да нагледа майка си. Тя спи на дивана, пеньоарът ѝ се е разтворил на гърдите и се е вдигнал чак до бедрата; хърка толкова силно и равномерно, че звучи като електрически трион, работещ на празни обороти. Брейди извръща поглед и тръгва обратно към кухнята, мърморейки си:
— Мамка му, мамка му, мамка му! — Сяда до масата, притиска длани до слепоочията си и заравя пръсти в косата си. Защо, когато нещо се изпорти, става все по-гадно и по-гадно? Сеща се за мотото на „Мортън Солт“: „Завали ли, вали като из ведро.“60
Осмелява се да отвори фурната чак след петминутно проветряване. Докато съзерцава черната димяща буца вътре, апетитът му изчезва безследно. Свършено е с тавата — дори цял час да я търка, да изхаби цяла кутия с домакинска тел, пак няма да я изчисти… нито дори с индустриален лазер. Вече е за изхвърляне. Чист късмет е, че не завари вкъщи всички градски огнеборци, на които майка му да предлага коктейли „Водка Колинс“.
Той затваря фурната, за да не гледа това ядрено разтапяне, и отива в дневната да нагледа майка си. Докато очите му пробягват по голите ѝ крака, през главата му минава: „По-добре ще е, ако умре. По-добре и за нея, и за мен.“
После слиза в мазето и с гласови команди включва осветлението и компютрите. Сяда пред компютър 3, посочва с курсора „Под синия чадър“… и се поколебава. Не защото се опасява, че шишкавият ДВО не му е писал — страхува се, че ще има съобщение. И то ще е неприятно. Ще е гадно като всичко тази вечер. Сдухан е, главата му се пръска от болка… защо му е да се разстройва още повече?
Но пък може да стане ясно какво е правил дъртият ДВО в апартамента на Лейк Авеню. Разпитвал ли е сестрата на Оливия Трилони? Вероятно. Със сигурност обаче не я е чукал, дъртакът му с дъртак. Кликва с мишката и, разбира се, има съобщение:
Kermitfrog19 иска да говори с теб!
Искаш ли да разговаряш с kermitfrog19?
Да Не
Той посочва „Не“ и прокарва показалец по заобления гръб на мишката. Предизвиква себе си да натисне бутона и да приключи тази история. Очевидно няма да накара дъртия ДВО да се самоубие, както стана с Трилони, така че защо да продължава? Не е ли по-умно да се откаже?
Обаче иска да научи отговора.
И най-важното: не може да остави дъртото ченге да победи.
Премества курсора на „Да“ и кликва. Съобщението — доста дълго този път — се появява на екрана.
Я виж ти — отново моето приятелче с фалшивото самопризнание. Чуди се защо въобще ти отговарям. Такива като теб — с лопата да ги ринеш, но както отбелязваш, аз съм пенсионер и да разговарям с някого, дори с ненормалник, е за предпочитане, отколкото да зяпам предаване на д-р Фил и телешопинг късно вечер. Още една 30-минутна реклама за „Оксиклийн“ и ще изкукуригам като теб, ХА-ХА-ХА. Освен това съм ти благодарен, задето ми показа този сайт, който иначе не бих открил. Вече имам 3 нови (и не-луди) приятели. Сред тях е жена с очарователно циничен език!!! Затова, „приятелю“, ще ти кажа туй-онуй.
60
„Мортън Солт“ — американска компания с дълга история, производител на сол за кулинарни и индустриални цели, чието лого — момиченце с чадър под силен дъжд — присъства често в популярната култура. Мотото When it rains, it pours е идиоматичен израз, който в превод означава „Тръгне ли на лошо, става все по-лошо.“ — Б. пр.