Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Романы для взрослых » Сексът и градът
Сексът и градът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сексът и градът

Электронная книга - «Сексът и градът». Краткое содержание книги:

ДОБРЕ ДОШЛИ В СВЕТА НА МЛАДИТЕ И КРАСИВИ „ДЕЦА НА НЮ ЙОРК“!
1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85
Перейти на страницу:

— Затвори — каза. — Искам да отидем в града.

Кари нямаше особено желание да ходи в града, но не й се седеше и във вилата. Нямаше особено желание и да е на Сейнт Бартс, или по-скоро имаше, но да не е с Тузаря.

Не за първи път се озоваваше в такова положение. По същия начин се беше чувствала и с предишни гаджета — в „Отел дю Кап“ в Южна Франция; в Сидни, Австралия; и преди три години на Сейнт Бартс. Последната вечер тогава, докато „гаджето“ й спеше, тя смъркаше гадния местен кокаин (който се доставяше в сламка), а на сутринта пускаше непрекъснато „Върви си по пътя“ от Флийтуд Мак, докато не дойде време да се качат на самолета.

Пак беше април.

Връзката им изтрая почти до Деня в памет на загиналите във войните58. Гаджето й заминаваше за празниците.

— Идваш ли с мен, или не? — попита.

Всички й препоръчваха да не отива — принципно. И Кари в последния момент отказа. Той се обади едва няколко дена след завръщането си. После се разбра, че е завел друга — едно момиче, с което се бил запознал предишната седмица в самолет. Връзката му с нея продължи само няколко месеца и той беше нещастен — което също беше стандартна сюжетна линия в драмата. Последва опит да се сприятели с Кари: два пъти в седмицата й се обаждаше и й разправяше колко е нещастен (защо не може да разбере по какъв начин да укрепи връзката си); за новата си приятелка (защо и с нея няма да е по-добре); и каква чудесна идея било да отиде на психиатър.

В седмицата след завръщането им от Сейнт Бартс Кари си позволи да приеме факта, че връзката й с Тузаря няма да изтрае до края на лятото.

Не задавай въпроси.

Не губи време.

Постъпи, както смяташ за редно.

Продължи нататък.

Забрави го.

Между април и средата на юли не се случи нищо особено. Само няколко запомнящи се събития. Експлозията на самолета на ТУА59. Ураганът60. Кавгите им.

За какво се караха: тя искаше да говорят, той не. Тя искаше повече внимание, той не си правеше труда.

— Заприлича на бившите ми съпруги — казваше й Тузаря. — Все ме врънкаш за нещо. Не настоявай и желанието ти може да се сбъдне. Не ме учи как да постъпвам.

Защо си бе въобразявала, че ако се оженят, ще получи нужното й внимание? Защо не беше проумяла, че ако все пак се оженят, все повече ще се превръща в украшение? Това беше шаблон.

Предупрежденията гласяха (изричани безгрижно от Кари, когато някой споменеше бегло за бъдещето):

— След края на лятото може вече да не съм тук.

— За какво говориш?

— Не знам.

И това беше шаблон.

Един ден в началото на юли — поредният противен мрачен ден в къщата в Ийст Хамптън, където Кари беше останала цяла седмица, се отбиха неколцина приятели.

— Ако можех, още утре бих скъсала с него. Така ми се иска да се махна оттук — каза тя, като блъскаше вратите на шкафовете. Току-що беше провела поредния междуградски разговор.

Защо не сложи край още тогава?

Би било неудобно.

Вместо това переше (защо? имаха прислужница), попълваше запасите от храна (с продукти, които никога нямаше да вкусят, като пакети жълт ориз) и поливаше зеленчуковата градина. Връзката им приключи, преди да оберат първите зеленчуци, но градината й беше полезна, защото така имаше за какво да говори с него и с приятелите му. Всичко растеше, но нищо не зрееше. Нямаше слънце.

През почивните дни в Хамптън ходеха на вечеря или приемаха гости. Всички се напиваха много бързо и много рано и си лягаха преди 11 часа.

Кари се хвана да се оплаква, че продавачът в „Ред хорс маркет“ не режел сьомгата достатъчно тънко. А Тузаря разправяше как веднъж отказал да плати шест долара за половин килограм масло в „Тийвс анд бичис“61.

Понякога тя едва се сдържаше да не го нарече „татко“. Например:

— Добре, татко, ще изхвърля боклука. Добре, татко, ще карам внимателно.

Френетични съобщения

Разправяха, че Нико Бароун веднъж отишла да закуси в „Канди кичън“ по пижама и пантофи, но Кари не го каза на репортера. Пък и защо?

Той нямаше да разбере. Нямаше да се удържи. Щеше да се почувства длъжен да я разобличи. Защото момиче, което е способно да влезе в „Канди кичън“ по пижама, не би отишло на закуска с него. И репортерът би си отмъстил в пресата.

Ето защо не беше странно, че някъде към началото на май Нико Бароун се обади на Кари. Уж за съвет какво да прави с него.

— Остави го на мен — отвърна Кари.

Обади му се.

— Статията е преждевременна — каза. — Засега няма клюка.

Ето защо не беше странно, че малко след това двете с Нико пак започнаха да си говорят по телефона. Макар да не се бяха виждали осем години. Макар че и двете живееха в Ню Йорк.

Ето защо не беше странно, че Нико Бароун се оказа свидетелка на един от показателните инциденти.

Трябва да беше началото на юни в Манхатън. Както всяка сутрин Кари и Тузаря обсъждаха какво ще правят вечерта.

— Имам някакъв ангажимент. Не знам какъв — каза той.

— Добре — отвърна Кари. Вече беше препатила достатъчно, за да се научи да бъде предпазлива, когато Тузаря отказваше да навлезе в подробности. Макар да държеше графика за деня в ръката си — секретарката му го разпечатваше всяка вечер. Макар вече да беше задвижил сделката за фирмата за голф екипи.

Не задавай въпроси.

Благодаря ви, че превъзпитахте Тузаря.

— А ти какво ще правиш? — попита той.

— Ще се видя с Нико.

— Добре — рече Тузаря. — Във всеки случай ще се видим тук към 11 часа.

Следобед, когато говориха по телефона, той каза, че щял да вечеря с Кееми Тайлон — банкера от „Голдам“.

В осем часа Кари влезе в „Ла Гулю“ и видя Кееми Тайлон да вечеря с приятелката си. Нико Бароун седеше отвън. С нея имаше някакъв мъж, който държеше ръката й. Беше хубавият син — бивш наркоман — на американски посланик, който сега работеше като юрисконсулт за един от телекомуникационните магнати.

— Чувал съм за теб — каза той на Кари.

— Искаше да се запознаете — поясни Нико.

— Чувал съм за теб — повтори той и се подпря с лакът на масата. — Чел съм твои статии.

— Чудесно! — отвърна Кари.

— Тя вероятно ти е разправяла за мен — каза мъжът, като кимна към Нико.

— Не — рече Кари. — Нищичко.

— Мислех, че искаш да го запазиш в тайна — обясни Нико. Кавалерът й смятал, че телекомуникационният магнат бил влюбен в нея. И ревнувал. Мислел, че телевизионният магнат може или не може да е наредил да я проследят.

Нико смяташе, че и двамата са луди.

Настъпи неловък момент, когато Кееми Тайлон дойде да ги поздрави, след като синът на американския посланик и бивш наркоман си отиде. Банкерът застана до масата и сложи крак на пръчката на стола.

— Исках само да ви кажа — рече, — че Тузаря е на вечеря в центъра. С хора от компанията за голф.

— Благодаря — отвърна Кари.

— Няма значение. Не е важно. Нагласено е — успокои я Нико, когато мъжът си тръгна.

Като се върна в апартамента на Тузаря, Кари видя, че на секретаря е записано съобщение. Пусна го, макар отдавна да не беше прослушвала съобщенията му, тъй като последния път той беше се ядосал.

— Добре, добре — обеща тя. — Няма да ти прослушвам съобщенията. Няма да вдигам телефона, като те няма.

— Можеш да вдигаш телефона, но са ми казвали, че са ми оставяли съобщения, а аз не ги намирам.

Тя само го изгледа.

Както предполагаше, новото съобщение беше от Кееми за Тузаря. Френетично. „Исках да ти кажа, че тази вечер Кари ме видя…“ Кари го запази. Когато Тузаря се прибра — в 0,43 ч., тя му го пусна.

— Това не значи нищо — рече той. Беше в много добро настроение. — Кееми просто не знае какво става.

Кари не му напомни за следобедния им разговор. След два дена някой й каза, че бил в ресторанта, в който бил на вечеря и Тузаря, и че вечерята действително била делова, макар да присъствало и едно момиче, но то очевидно било свързано с бизнеса.

Тя вече не слушаше. Не я интересуваше. Вече се дистанцираше и отделяше в свое пространство.

Още не може да си спомни кой твърдеше, че бил в същия ресторант.

По време на празниците за Четвърти юли Тузаря непрекъснато изчезваше някъде с Великолепния и неговия хъмър62. Казваха, че отиват до магазина. Казаха, че отиват до магазина шест пъти за два дена. Връщаха се с кисели краставички. После казаха, че отиват да карат ролери. Кари не им обърна внимание.

Щом Тузаря излезе, тя наду уредбата и затанцува из къщи. Кей-Си и Слънчевия оркестър.

вернуться

58

30 май — Б.пр.

вернуться

59

17 юли 1996 г. — необяснима експлозия на борда на „Боинг 747“, летящ за Париж с 230 души на борда. — Б.пр.

вернуться

60

Вероятно ураганът Берта (5–14 юли 1996 г.). — Б.пр.

вернуться

61

„Крадци и кучки“. — Б.пр.

вернуться

62

Марка джип. — Б.пр.

1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)