Мошеникът

— Какво е това, по дяволите? — удивен изръмжа Томи. — Къде са мангизите ми?

Той хвърли брошурата и диплянките и прелисти удостоверенията.

— Удостоверения за акции. Използвахме парите, за да ги купим. Акцията върви по десет долара. Имаме сто хиляди, но не стигат. Не спечелихме достатъчно на зарове, за да поемем контролния пакет.

— Тъпи копелета! Изхарчили сте парите ми, за да купите петролни акции?

На Томи започна да му става ясно, че парите му са се изпарили и двамата мъже пред него, макар и учени, може да са пълни тъпанари.

Биано разгада погледа му и се залови за работа.

— Нищо не разбираш, нали? — възмути се той, започвайки играта. — Съвсем не ти е ясно. Няма и да го разбереш. Твърде сложно е за теб, защото си глупав.

Гневът на Томи избухна. През него премина психопатична ярост, която го завладя и заличи всяка разумна мисъл.

В същия миг Биано разбра, че е преиграл. В очите на мафиота блесна лудост. Насочи пистолета към Биано и инстинктивно дръпна ударника. В тези ужасни части от секундата Биано знаеше, че е мъртъв. Беше допуснал фатална грешка в преценката си. Не бе взел под внимание спотаената невменяемост на Томи, а уж винаги прочиташе мислите на мишените си и ги контролираше. Това беше умение, на което разчиташе. Изщракването на ударника отекна в каютата. Пръстът на Томи побеля, докато натискаше спусъка. Всичко свърши.

Тогава нещо скочи от дивана и връхлетя върху Томи. Роджър беше само десет килограма, но блъсна мафиота, повали го на пода и се вкопчи в гърлото му. Томи се надигна и хвана териера, който се бореше на живот и смърт. От раната потече кръв. Томи изтърва пистолета и се заклатушка из каютата, опитвайки се да откопчи Роджър от гърлото си. Кучето ръмжеше злобно и висеше на врата му като безвкусно индианско украшение. Най-после Томи вкопчи пръсти в гърлото на Роджър и на свой ред започна да го души. Териерът продължи да ръмжи, но губеше сили. Преди да изпадне в безсъзнание, Томи успя да се освободи от кучето и го хвърли настрана. Изкрещя гневно, грабна зигзауера и стреля по Роджър, който се бе съвзел и бягаше към задната врата. Първият куршум счупи един от прозорците и изсвистя някъде над блатистите води, но вторият уцели кучето в хълбока и го повали на земята. Териерът изквича от болка, но се добра до вратата и избяга на палубата. Томи хукна след него, но навън беше тъмно и не можа да го види.

Побеснял, той се върна в каютата и пъхна дулото на пистолета в устата на Биано.

— Онова шибано псе се опита да ме убие!

— Послушай! Акциите струват милиарди — изфъфли Биано, отчаяно опитвайки се да съсредоточи вниманието му върху играта.