Забравените
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: John Puller #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-331-9
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Забравените». Краткое содержание книги:
На пръв поглед Парадайз е земен рай. Джон обаче скоро разбира, че там се върши дейност, която обрича стотици хора от цял свят на същински ад. Военният агент е свикнал да рискува, но противниците му са толкова силни и зловещи, че не могат да бъдат разбити лесно. Джон дори не подозира, че в предстоящата битка на живот и смърт ще намери съюзник с почти свръхестествени способности. Един човек на честта, готов на саможертва. Един българин.
Извади телефона си и набра 911.
Очертаваше се дълга нощ.
46
Дългата нощ не започна добре.
Патрулката закова до тротоара с пронизително скърцане на гуми. Включените сигнални светлини и сирената нарушиха обичайното спокойствие в квартала.
Полицай Хупър изскочи навън, зърна Пулър пред къщата на стареца и светкавично измъкна пистолета си. Колегата му в патрулката беше същият като него, човек спокойно би ги взел за братя. Той също беше извадил оръжието си.
— Не мога да повярвам на очите си! — възкликна Хупър.
— Ландри отдавна си е у дома — подхвърли Пулър. — Ти още ли си на работа?
— Това не те засяга! — отсече Хупър, обърна се към партньора си и подхвърли: — Бойд, това е нещастникът, за когото ти споменах.
— Трупът е в банята на горния етаж — рече Пулър.
— Ще имаш огромни неприятности, ако си пипал нещо! — заплашително изръмжа Хупър, продължавайки да го държи на мушка.
— Това не е ли нашият човек, Хуп? — проточи Бойд.
— Аз ви повиках, аз ви чакам да се появите — поклати глава Пулър. — Защо да го правя, ако съм „вашият човек“?
— За да не те заподозрем, разбира се — снизходително отвърна Хупър. — Господи, нима всички военни са толкова тъпи?
— А мотивът? — не се отказа Пулър.
— Мотивът е твой проблем, а не наш.
— Но правораздавателната ни система все пак почива върху презумпцията „невинен до доказване на противното по неподлежащ на съмнение начин“ — отбеляза Пулър. — А това вече е ваш проблем.
Появи се още една патрулка, следвана от линейка. От първата кола слезе полицейският началник Бълок. Очевидно го бяха измъкнали от дома му, тъй като беше с цивилни дрехи.
Той подмина като пътни знаци Хупър и Бойд и се закова пред Пулър.
— Какво имаме тук?
— Труп във ваната. Без следи от борба. Възможно е да е изгубил съзнание по медицински причини, но това ще стане ясно след аутопсията. Видях една кола да потегля минути преди да го открия. Син форд фиеста със смачкана дясна врата.
— Знаеш ли чия е?
— На Джейн Райън. Била е домашна помощница на леля ми и добра позната на покойния. Не мога да кажа дали е излязла точно от тази къща. Със сигурност й предстоят дълги обяснения, ако наистина се окаже така.
Замръзнали по местата си, Хупър и Бойд следяха диалога с отворени усти.
Бълок най-сетне ги забеляза и небрежно подхвърли през рамо:
— Какво чакаш още, Хуп? Защо не изолираш зоната, мамка му? По всичко личи, че става въпрос за местопрестъпление. — замълча за момент, после добави: — Това важи и за теб, Бойд!
Двете ченгета прибраха пищовите и се задействаха.
— Понякога направо ми идва до гуша! — оплака се Бълок. — Не мога да разбера защо все на мен се падат такива смотаняци!
— Все пак имаш Ландри — напомни му Пулър.
— Ако всички бяха като нея, нямаше да чуеш дори една лоша дума за тях! — Шефът на полицията замълча и се обърна да огледа къщата. — Ако и това се окаже убийство, то ще е четвъртото само за няколко дни… Лоша работа. Далеч над рекорда за тежки престъпления на глава от населението. Туристите ще започнат да бягат, а това със сигурност няма да се хареса на градската управа.
— Нещо ново за убийството на семейство Стороу?
— Не. Никой нищо не е видял, никой нищо не е чул. Но те несъмнено са убити.
— Познавали са се със Сладкиша — промърмори Пулър и побърза да уточни: — Човекът във ваната…
— Откъде знаеш, по дяволите?
— Той ми каза.
— Това е сериозна улика.
— Така е.
— Криминалистите ще пристигнат всеки момент — рече Бълок. — Най-добре да ида да надзърна…
— Прав си.
Бълок понечи да тръгне към къщата, после спря и се обърна.
— Няма ли да дойдеш?
— След минутка. Искам да проверя нещо.
Бълок влезе в къщата, а Пулър забърза към автомобила си, подминавайки Хупър и Бойд, които опъваха жълтата полицейска лента. И двамата го изгледаха кръвнишки, но той не им обърна внимание.
Вдигна капака на багажника и дръпна ципа на служебния си сак. Измъкна от него снимките, които беше направил в дома на леля си, и бързо ги прегледа.