Прероденият дракон
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: Колелото на времето #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545841132
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прероденият дракон». Краткое содержание книги:
— Кръв и пепел! — ахна тя. — Кръв и проклета пепел!
— Дръж си езика — предупреди я Нинив, макар в сърцето си да бе напълно съгласна с нея. Лежеше по очи и надничаше през белите каменни балюстради, обърнати към отсрещната страна на галерията. Очите на Егвийн доловиха сиянието около нея. Беше прегърнала сайдар.
Егвийн също посегна да улови Единствената сила, но припряността и попречи. Припряността и образите, които продължиха да се натрапват сред празнотата, образи как главата й се пръска като изгнила диня от стрелата, продължаваща пътя си към Нинив. Тя си пое дълбоко дъх и се опита отново, и този път розата се понесе сред самотата, отвори се за Верния извор и Силата я изпълни.
Изтъркули се по корем и надникна през перилата до Нинив.
— Виждаш ли нещо? Виждаш ли го? С мълния ще го пронижа! — Усети как онова в нея набъбва, притиска я да го освободи. — Мъж е, нали? — Не можеше да си представи как един мъж ще влезе в отделенията на новачките, но не беше възможно и да си представи жена, понесла арбалет из Кулата.
— Не знам. — Тиха ярост изпълваше гласа на Нинив. Нейният гняв беше най-опасен, когато му придадеше кротост. — Стори ми се, че видях… Да! Ето там! — Егвийн усети как Силата запулсира в другата жена и в следващия миг Нинив бързо се изправи и изтупа роклята си, сякаш нямаше за какво друго да се тревожи.
Егвийн я зяпна.
— Какво? Какво направи? Нинив?
— „От Петте сили — заговори Нинив с менторски тон, примесен с лека подигравка — Въздухът, наричан понякога Вятър, се смята от мнозина за най-незначителната. Това далеч не е вярно.“ — Тя се изсмя късо. — Казах ти, че има други начини да се защитим. Използвах Въздух, за да го задържа във въздуха. Ако е „той“: не можах да го видя много ясно. Един номер, който веднъж Амирлин ми показа, макар да се съмнявам, че е очаквала да разбера как става. Е, ти цял ден ли ще лежиш тук?
Егвийн се изправи и се забърза след нея около галерията. Скоро на завоя пред тях наистина се появи някакъв мъж, облечен в прости кафяви панталони и палто. Стоеше с извърнато лице, като замръзнал на пръстите на единия си крак, а другият висеше сгънат във въздуха, сякаш беше хванат в бяг. Мъжът, изглежда, се чувстваше така, все едно че бе нагазил в гъсто желе, въпреки че около него нямаше нищо освен втвърден въздух. Сега Егвийн също си спомни за фокуса на Амирлин, но не мислеше, че може да го възпроизведе. На Нинив й трябваше само да види нещо веднъж, за да го повтори. Когато изобщо успееше да прелее, разбира се.
Те се приближиха и слисана, Егвийн начаса прекъсна връзката си със Силата. От гърдите на мъжа стърчеше дръжка на кама. Смърт бе изпълнила полуотворените му очи. Нинив освободи невидимата клопка, в която го бе уловила, и мъжът се срина върху каменния под.
Изглеждаше най-обикновен човек, със среден ръст и средно телосложение, с толкова обикновени черти, че Егвийн не смяташе, че би го забелязала дори в група от трима души. Само го огледа за миг, преди да осъзнае, че нещо липсва. Нямаше арбалет.
Тя се сепна и се огледа свирепо.
— Трябва да има и още един, Нинив. Някой му е взел арбалета. И някой го е намушкал. Може да е някъде наоколо, готов отново да стреля по нас.
— Успокой се — каза Нинив, но погледна напред и назад по галерията, подръпвайки нервно плитката си. — Просто се успокой и ще измислим как да… — Думите й се прекъснаха от шума на стъпки по рампата, водеща към техния етаж.
Сърцето на Егвийн заблъска. Очите й се приковаха в главата, показваща се по рампата, тя отчаяно понечи да докосне отново сайдар, но за това й трябваше спокойствие, а ударите на сърцето й разбиваха спокойствието.
Шериам Седай спря на площадката и се намръщи на това, което видя.
— Какво, в името на Светлината, е станало тук? — Забърза се, поне веднъж изоставила присъщото си хладнокръвие.
— Намерихме го тук — отвърна Нинив, когато Наставничката на новачките коленичи до трупа.
Шериам бързо постави ръка на гърдите на мъжа и я дръпна още по-бързо. После отново го докосна, задържайки Допира малко по-дълго.
— Мъртъв — измърмори тя. — Толкова мъртъв, колкото може да бъде, че и повече. — Изправи се, извади носна кърпа от ръкава си и изтри пръстите си. — Намерили сте го? Тук? Така?