Ако импресионистите бяха зъболекари
- Автор: Алън Уди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Шарабов
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Ако импресионистите бяха зъболекари». Краткое содержание книги:
Дорис: Нека аз се заема с тази мисия.
Боб: Твърде е опасно за жена.
Диабетес: Тя е много добър бегач на дълги разстояния.
Дорис: Фидипиде, как може да отказваш подобно нещо?
Диабетес: Когато човек е страхливец, животът му е по-лек.
Уенди: Ние те умоляваме.
Боб: От това зависи съдбата на човечеството.
Уенди: Ние сме готови да разширим обсега на наградата: свобода за теб, а и за онзи, когото избереш.
Боб: Плюс комплект от шестнайсет сребърни подноса за ордьоври.
Дорис: Фидипиде, това е нашият шанс!
Хорът: Не се колебай, мижитурка такава!
Диабетес: Опасна мисия, последвана от лична свобода? Просто ми се гади!
Уенди: (подава му един плик). Занеси това послание на царя.
Диабетес: Защо не го занесете вие?
Боб: Заминаваме за Ню Йорк след броени часове.
Дорис: Фидипиде, ти каза, че ме обичаш…
Диабетес: Така е.
Хорът: Хайде, Фидипиде, пиесата върви към безизходица!
Диабетес: Решения, решения… (Телефонът иззвънява, той отива и вдига слушалката.) Ало?
Гласът на Уди: Ще занесеш ли на царя проклетото послание? Всички искаме да се измъкнем от тази ситуация!
Диабетес: (затваря телефона). Ще го занеса. Но само защото Уди иска това.
Хорът: (пеейки). Бедният професор Хигинс!…
Диабетес: Това е от друго представление, идиоти!
Дорис: Късмет, Фидипиде!
Уенди: Наистина ти е необходим.
Диабетес: Какво искате да кажете?
Дорис: След като станем свободни, ще се любим и може би чак тогава ще успея да изпитам удоволствие.
Хепатитис: (появява се на сцената). А нещо за изпроводяк?
Актьорът: Не знам, ти си писателят.
Дорис: Тръгвай!
Диабетес: Тръгвам!
Хорът: И тъй Фидипид пое на път с важно послание за цар Едип.
Диабетес: Цар Едип?
Хорът: Да.
Диабетес: Чувал съм, че той живее с майка си. Сценични ефекти: вятър и светкавици съпровождат първите стъпки на роба по пътя му.
Хорът: През дълбоки планини и високи долини…
Диабетес: През дълбоки планини и високи долини? Откъде взехме този хор?
Хорът: Винаги подвластен на добрата или злата воля на фуриите…
Диабетес: Фуриите са на вечеря с парките в китайския квартал в ресторанта на дебелия Хонг.
Хепатитис: (влиза). Ресторантът на Сам Ву е по-добър.
Диабетес: Той винаги е претъпкан и няма места.
Хорът: Не и ако се обадиш първо на Ли. Той ще ви намери място, но трябва да сложите нещичко в ръката му.
Хепатитис излиза.
Диабетес: (гордо). До вчера бях презрян роб, който никога не бе напускал имението на господаря си. А днес нося послание до самия цар. Пред взора ми се е ширнал светът. Скоро ще бъда свободен човек. Изведнъж пред мен се отварят възможности безчет. И именно поради това изпитвам непреодолимо желание да повърна. Ох…
Вятър.
Хорът: Дните стават седмици, седмиците — месеци, а Фидипид продължава пътят си нелек…
Диабетес: Няма ли да изключите най-сетне този шибан вентилатор?
Хорът: О, Фидипид, простосмъртен клети…
Диабетес: Изтощен, болен и отчаян съм. Не бих могъл да продължа. Крайниците ми треперят. (Хорът тананика „Диксиленд“ мелодия в бавен вариант.) Около себе си виждам умиращи хора, война и несрета; богатият на традиции Юг срещу индустриалния Север. Президентът Линкълн изпраща юнионистката армия да унищожи плантациите, докато все още натоварени с бали памук кораби плават по течението на реката… (Влиза Хепатитис и се вглежда в него.) Боже, Боже, не мога да прекося леда. Ето ги и генералите Борегард и Робърт Е. Лий… (Забелязва втренчения в него Хепатитис.) Аз… отнесен съм, отнесен в пустошта.