Кръв по снега

Кавханът и свитата му профучаха по улиците, без да обръщат внимание на поздравите, и излетяха през Западната порта на крепостта, разделяща Вътрешния от Външния град на Плиска.

Разликата се усети веднага. Каменната улица се превърна в добре отъпкан земен път; тълпата, шумът и миризмите се увеличиха многократно. Боси деца, облечени в мръсни изпокъсани ризи, преследваха с пръчки проскубани кучета, които се криеха под количките на месарите, от които капеше кръв. Нахлупили кожени калпаци, продавачите на саздърма и медовина високо хвалеха стоките си, докато чираците им гонеха бездомниците, опитващи се да откраднат от храната. Група войници с леки метални шлемове водеха трима осъдени за кражби крещящи разбойници, които щяха да бъдат бити и дамгосани. Парцалив разказвач на приказки се опитваше да привлече вниманието на тълпата, но се сби с просяк, който пробва да задигне торбата му. Улицата ставаше все по-тясна и криволичеща, къщите и от двете й страни бяха криви и паянтови, с надвиснали над пътниците прозорци, от които всеки момент можеше да полети някоя мръсотия.

Войниците от отряда на Дукум с викове и ругатни разпръскваха тълпата, а когато се налагаше, ползваха дървените си палки. Климент се движеше в средата на улицата, опитвайки се да стои далеч от тесните, преливащи от нечистотия канавки в двата й края.

С бърза крачка минаха през площада, където пазарният ден току-що бе приключил. Калфи и чираци разглобяваха импровизираните сергии, докато господарите им на групички отиваха към близките кръчми да пропият част от спечеленото през деня. Полуголи просяци обикаляха на четири крака земята, търсейки паднала храна, тъпчеха каквото намерят в устите си и ловко избягваха ритниците на охраняващите тържището войници. Шумни, облечени с мазни кожени престилки чистачи се опитваха да съберат на куп боклуците, които по-късно да запалят, докато няколко деца им пречеха, тичайки наоколо.

Облечен в светлозелен елек с висока позлатена яка, сбърчил гнусливо нос и възседнал черния си кон, един боил, воден от нисък дебел слуга, тържествено прекосяваше мръсния площад.

Колкото повече се отдалечаваха от червените стени на Вътрешния град, толкова повече къщите ставаха по-ниски и схлупени, хората - по-окъсани, а караниците пред пивниците - по-гръмогласни.

Внезапно Климент осъзна къде го води кавханът и изтръпна. Отиваха към затвора в западната част на града.

Скоро стигнаха високите дървени порти, омотани с потопени в катран въжета, и високата каменна ограда със солидни каменни кули в четирите края. Севар заблъска с юмрук по вратата, викайки да отворят в името на хана, с което подплаши няколко гарвана и те полетяха с грачене в небето.

Докато тежката порта се открехваше, Климент с ужас видя провесените на въжета висящи глави на екзекутирани престъпници, които висяха окичени по оградата.

Отвори им мръсен войник с безочлив вид, който ги попита какво искат. Без да му отговаря, Севар му показа печата на кавхана, избутвайки го встрани, и всички влязоха в дългия кръгъл двор на затвора. Ужасна миризма блъсна писаря в носа и той почувства как почва да му се гади. Покрай стените в безпорядък бяха пръснати дървени клетки, в които се гърчеха същества, които някога са били човеци. От закритите с дъски ями, където бяха натъпкани част от затворниците, се носеха вопли и стенания. Войници с износени черни дрехи обикаляха затворниците с бичове и копия с ръка, удряйки, без да подбират, докато жертвите им се свличаха с писъци на земята.