Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ловци на глави [bg]
Ловци на глави [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ловци на глави [bg]

Электронная книга - «Ловци на глави [bg]». Краткое содержание книги:

Понякога ловците на глави забравят, че главите, които преследват, могат да мислят. Не знам дали моята глава мисли по-ефективно без коса, но във всеки случай поне успя да вкара ловеца си в капана…
1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 89
Перейти на страницу:

— Смисълът е да проверят едновременно как кандидатите приемат предизвикателството и дали ще се справят с решението на задачата.

— Дай да чуя.

— Простите числа…

— Чакай! Кои числа се наричат прости?

— Числа, които не могат да се делят на други освен на себе си и на единица.

— Аха.

Все още не бях забелязал в очите ѝ отнесения поглед на повечето жени, когато в разговора се намесят числа. Затова продължих:

— Простите числа често са две последователни нечетни числа. Като например единайсет и тринайсет; седемнайсет и деветнайсет; двайсет и девет и трийсет и едно. Стана ли ти ясно?

— Да.

— Съществуват ли три последователни нечетни числа, които същевременно да са прости?

— Не, разбира се — отвърна тя и поднесе халбата с бира към устните си.

— И защо?

— За тъпа ли ме смяташ? В една числова редица от пет последователни числа винаги има едно нечетно число, което се дели на три. Продължавай.

— Да продължа?

— Да, с логическата задача.

Тя отпи голяма глътка от халбата и ме погледна с искрено любопитство, изпълнено с очакване. В „Майкрософт“ дават на кандидатите три минути, за да докажат онова, което тя успя да стори за три секунди. Средно по петима от сто души успяват да се справят. Като че ли в този миг се влюбих в нея. Помня ясно какво записах върху салфетката си: Назначена.

Тогава осъзнах, че трябва да я накарам да се влюби в мен веднага, още в заведението, защото ако стана от мястото си, магията ще се изпари. Затова започнах да говоря. Говорих дълго. С думите си прибавих още седемнайсет сантиметра към ръста си. Бива ме в приказките. Тя обаче ме прекъсна, когато се намирах в стихията си:

— Харесваш ли футбола?

— А… а ти? — слисах се аз.

— Утре „Куинс Парк Рейнджърс“ ще играят срещу „Арсенал“ за купата на Висшата лига. Имаш ли желание да дойдеш с мен?

— Да, разбира се — отвърнах.

Имах предвид: имам желание да те видя. Футболът не ме вълнува ни най-малко.

На мача Диана носеше шалче на сини райета и прегракна от крещене в лондонската мъгла на Лофтус Роуд, а батко „Арсенал“ разгроми безпощадно малкия ѝ нищожен отбор. Изпълнен с възхищение, наблюдавах разпаленото ѝ лице и не видях почти нищо от мача. Забелязах единствено прекрасните екипи на „Арсенал“ в бяло и червено. Играчите на „Куинс Парк Рейнджърс“ пък приличаха на захарни пръчки със сините напречни райета на бял фон.

В почивката попитах Диана защо не е избрала да подкрепя футболен гранд от ранга на „Арсенал“, а е предпочела смешен аутсайдер като „Куинс Парк Рейнджърс“.

— Защото те се нуждаят от мен — отговори сериозно тя.

Нуждаят се от мен. Предположих, че в думите ѝ е закодирана непонятна за мен мъдрост.

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)