![С единия крак в гроба [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/2/s-ediniya-krak-v-groba-bg-download.jpg)
С единия крак в гроба [bg]
- Автор: Фрост Джанин
- Серия: Среднощен ловец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-90-6
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «С единия крак в гроба [bg]». Краткое содержание книги:
„С всяка следваща книга поредицата става все по-добра… няма да можете да се откъснете от романа, докато не затворите и последната страница.“ Кофи Тайм Романс
— С храна и почивка това коте ще оздравее светкавично.
— Чудесно. Колко ви дължа?
Той се усмихна свенливо.
— Нищо. Постъпката ви е благородна. След две седмици трябва да го доведете, за да махна гипса. Кога ще ви бъде удобно?
— Стига да е късно. Аз, ъъ, работя на странни смени.
— Вечерните часове не са проблем.
Той отново ми се усмихна свенливо и нещо ми подсказа, че не с всеки клиент е така дружелюбен. Ала все пак докторът изглеждаше безобиден. Това бе рядкост, като се вземеха предвид мъжете, които срещах.
— Какво ще кажете за осем часа в четвъртък след две седмици?
— Чудесно.
— Благодаря за помощта, Ноа. Длъжница съм ви.
Понечих да тръгна към вратата.
— Почакайте! — Той заобиколи бюрото и спря. — Това е съвсем непрофесионално, но ако смятате, че сте ми длъжница, не че сте, разбира се, но… аз съм нов в града и… ами, не познавам много хора. Повечето от клиентите ми са по-възрастни или женени и… опитвам се да кажа, че…
Вдигнах въпросително вежда заради несвързаните му приказки и той се изчерви.
— Няма значение. Ако не се върнете за уречения час, ще ви разбера. Съжалявам.
Горкичкият, сладък беше. Хвърлих му бърз поглед през очите на жена, а не като предишния, който бях отправила към него с влизането си и който бе напълно различен, преценяващ опасността. Ноа беше висок, мургав и по момчешки хубав. Можеше да ги събера с Дениз — тя тъкмо ми бе казала, че от последната си среща не е останала очарована.
— Добре, Ноа, отговорът е „да“. Всъщност в понеделник вечер с приятелката ми Дениз ще излезем някъде да хапнем. Заповядай, присъедини се към нас.
Той си отдъхна.
— В понеделник става. Ще се обадя в неделя, за да потвърдя. Обикновено не правя такива неща. Боже, това звучи като заучена реплика! Дай ми телефонния си номер преди да съм те отказал с приказките си.
С усмивка записах на листче номера на мобилния си. Ако Ноа и Дениз се харесат, ще се измъкна тихомълком преди десертите. Ако пък се окаже кретен, тогава ще го разкарам, като се погрижа повече да не я притеснява. Така де, за какво са приятелите?
— Моля те, не променяй решението си — рече той, когато му подадох листчето.
Вместо да отвърна, само му махнах за лека нощ.
Глава 3
Следващия понеделник, в шест без десет, телефонът ми иззвъня. Погледнах изписания на дисплея номер и се намръщих. Защо Дениз ми се обаждаше от домашния си телефон? Трябваше да е дошла още преди петнайсет минути.
— Какво става? — попитах, щом вдигнах. — Закъсняваш.
Тя прозвуча, все едно си поемаше дълбоко дъх. — Кат, не ми се сърди, но… няма да дойда.
— Болна ли си? — попитах притеснено.
Отново чух дълбоко поемане на дъх.
— Не, няма да дойда, защото искам ти да излезеш с Ноа. Сама. Каза ми, че ти се струва наистина свестен.
— Но аз не искам да ходя по срещи! — запротестирах. — Уредих я само за да можеш ти да се запознаеш с него и ако се окаже, че не твой тип — да се измъкнем елегантно.
— За Бога, Кат, не ми трябва да излизам на нова среща, но ти определено имаш нужда! Да ти кажа, баба ми е по-активна от теб. Виж, знам, че не искаш да говориш за онзи тип, който и да е бил той, но сме приятелки вече повече от три години и е крайно време да започнеш да живееш. Завърти главата на Ноа с пияческите си способности, наприказвай му една камара глупости, докато му пламнат ушите, но опитай да се забавляваш с мъж, когото не възнамеряваш да убиеш в края на вечерта. Поне веднъж. Може би тогава няма непрекъснато да си толкова тъжна.
Беше бръкнала с пръст в раната. Макар че никога не й бях разказвала подробности за Боунс, особено тази, че е вампир, тя знаеше, че бях обичала някого и го бях изгубила. И знаеше колко самотна се чувствам. По-самотна, отколкото признавах.
Въздъхнах.
— Не мисля, че идеята е добра…
— Аз обаче мисля — на момента ме прекъсна тя. — Ти не си мъртва, така че трябва да спреш да се държиш като такава. Това е само една вечеря, не е бягство до Вегас. Пък и не е казано, че и друг път пак трябва да се срещнеш с Ноа. Но отиди поне веднъж. Хайде де!
Погледнах новото си котенце. То мигна, което приех като положителен отговор на въпроса ми.
— Добре. Ноа трябва да е тук до пет минути. Ще изляза с него, но навярно ще изтърся нещо глупаво и до час ще се върна обратно у дома.