Офицер и пешка [bg]

4

Паркирах в близост до кейовете. Часът беше малко преди седем сутринта. Разстоянието по шосе 95 от Джаксънвил до Кий Уест беше дълго, но трябваше да стисна зъби и да го измина след срещата ми със Стефани Нел. Първата ми спирка, след като се сбогувахме, беше у дома, където събрах една чанта багаж и казах на Пам, че отивам в командировка със специална мисия. И че не съм сигурен точно колко ще отсъствам, но ще й се обадя, когато разбера. Тя, меко казано, не беше във възторг, което се добави към набъбващия списък на семейните ни неволи. Разправих й за Боб Уилър и как бях прострелял Сю, с което предизвиках единствено дежурното „Казах ли ти аз?“. Приех порицанието й, понеже не исках да влизам в спорове, и й признах, че е права във всяко отношение.

Случващото се между нас никак не ми харесваше.

Кариерата във флота не спомага за добри семейни отношения. Животът на военнослужещия — винаги в движение, винаги на крак — е постоянен източник на напрежение. Броят на разводите е главоломен, и то не само сред младшите чинове. Несгодите не подминават и висшето офицерство. Колкото по-близо си до пенсия, толкова по-висок е рискът от разпад на семейството. Моето мимолетно подхлъзване само бе втрило сол в тази рана. Един приятел ми беше казал: „Напуснеш ли веднъж брачното легло, няма връщане назад“. Може би беше прав, защото връщането е съпроводено с купища тежък багаж. Истината не е еднопосочна улица, а за да танцуваш танго, са нужни двама. Двамата с Пам бавно, но неизбежно осмисляхме ставащото. Щяха да минат години, преди да разберем всичко и да сложим край на брака си — първо като непримирими врагове, а впоследствие като добри приятели. Но по онова време аз искрено се надявах, че между нас не всичко е свършило.

Стефани ми беше казала да се наспя хубаво и в седем да бъда в марината на Кий Уест. Аз се възползвах от съвета й в един мотел наблизо — същия, в който предишната година с Пам бяхме прекарали един дълъг уикенд, три блажени дни. Почивахме си, забавлявахме се, разговаряхме… Имаше и малко секс.