И пета ще умре [bg]

Мъжът, който говореше с Наш, подаде ръка.

— Аз съм д-р Рандал Дейвис, а това е съпругата ми, Грейс. Благодаря ви много, задето дойдохте в този късен час!

Той посочи кресло до дивана.

Портър отказа.

— Нощта беше доста дълга. Май е по-добре да постоя.

— Да ви предложа кафе?

— Ако обичате. Ако може, чисто.

Д-р Дейвис се извини и изчезна в коридора.

Портър погледна Родригес, която се беше върнала на мястото си на дивана.

— В службата ми получиха обаждане от г-жа Дейвис малко след полунощ, когато дъщеря й не се прибрала — каза Родригес.

Г-жа Дейвис вдигна очи, бяха зачервени и подути.

— Лили работи в арт галерия в центъра. В четвъртък след училище отива право там и после взима „Юбер“ за вкъщи, след като затворят в единайсет. Винаги се прибира до единайсет и половина. Ако по някаква причина закъснява, праща ми есемес — знае, че с баща й се притесняваме, така че винаги ни пише какво става. Тя е отговорна млада жена и това е първата й работа, знае колко се тревожим… Майката попи очите си с кърпичката.

— Не ми се обади до единайсет и четирийсет и пет, така че аз й звъннах и попаднах право на гласова поща. След това позвъних в галерията и говорих с надзорника й, г-жа Едуинс. Тя каза, че Лили не се е появила за смяната си. Опитала се да й се обади няколко пъти, но и тя попаднала на гласова поща. Без да звъни, директно прехвърля. Знам, това значи, че телефонът й е изключен, което е много нетипично за нея. Никога не си го изключва. Знае, че се притеснявам. Обадих се на най-добрата й приятелка, Гейби…

— Каква е фамилията на Гейби? — попита Портър.

— Дийгън. Гейбриъл Дийгън. Дадох на партньора ви информация за връзка с нея… — с тези думи жената погледна към Родригес. Портър не я поправи.

Г-жа Дейвис продължи:

— Гейби каза, че не я е виждала цял ден. Не била в училище и не отговаряла на съобщенията й. Това не е присъщо на Лили, нали разбирате. Отличничка е. Не е пропускала нито ден на училище от четвърти клас насам, когато имаше дребна шарка… — тя се поколеба, загледана в лицето на Портър. — Вие сте детективът, който преследваше… О, боже, да не мислите, че У4М е отвлякъл дъщеря ни? Затова ли сте тук? — тя се ококори и очите й се напълниха със сълзи.

— Това не е дело на У4М — увери я Портър, макар да не беше съвсем сигурен в това. — Към момента няма причини да смятаме, че някой е отвлякъл дъщеря ви.

— Тя не би изчезнала по такъв начин.

Портър се опита да смени темата.

— Кое училище посещава тя?

— Академия Уилкокс.

Д-р Дейвис се върна и връчи на Портър димяща чаша кафе, след това застана до жена си на дивана.

— Знам какво си мислите и, както казахме на партньорите ви тук, Лили си няма приятел. Не би избягала от училище. И определено не би пропуснала работа — обича онази галерия. Нещо не е наред. Приложението за намиране на айфон работи на телефона й, но не се вижда на нашия акаунт. Обадих се на Епъл, те казаха, че телефонът й е изключен. Дъщеря ни не би си изключила телефона.