Да разбиеш мълчанието [bg]

4.

Тони Хил отвори смаяно уста. Но странното припукване продължаваше. Другите трима около масата се ухилиха, забавлявайки се с объркването му. Най-младият от тях, четиринайсетгодишният Торин Макандрю, избухна в толкова силен смях, че очите му се насълзиха. Пола Макинтайър, сержант от криминалната полиция, го смушка с пръст в ребрата.

— Прояви повече уважение към госта ни — упрекна го тя престорено.

Партньорката ѝ, доктор Елинор Блесинг, се смили над Тони.

— Това са пукащи бонбони — обясни тя. — Сложих малко в шоколадовата глазура, преди да я оставя да се стегне.

Тони затвори уста и се намръщи.

— И на хората им харесва това… това странно усещане в устата?

— На повечето хора им харесва — отвърна Елинор.

— Но Тони не е повечето хора — каза Торин, който продължаваше да се киска.

— Познава те само от няколко месеца, но вече ти е взел мярката, Тони — каза Пола.

Тони се усмихна.

— Очевидно — той поклати глава. — Това е извънредно странно усещане.

После си взе предпазливо още една лъжица от шоколадовия десерт на Елинор. Този път пукащите бонбони не го изненадаха, но и не можа да повярва, че усещането е приятно. Така или иначе, трябваше да признае, че беше нещо по-интересно от това, което сам би си приготвил за вечеря. А в неговия свят онова, което беше интересно, винаги имаше положителен знак.

— Елинор умираше от желание да използва тези бонбони, откакто ги видя в едно кулинарно предаване — каза Торин.

— Не отричам — обади се Елинор. — Рядко имам повод да поднасям вечеря с ордьовър, основно ястие и десерт, затова, когато все пак го правя, се опитвам да се възползвам максимално от възможността.

— Сигурно смените в спешното отделение пречат на кулинарните експерименти — каза Тони. — А това е жалко, като се вземе предвид какво ни поднесе току-що. Включително и странните преживявания.