Готвачът [bg]

Обикновено приказливата ми бивша съпруга ме изслушва, без да продума. Когато най-сетне свършвам, тя се обръща към мен, присвива очи и пита:

— И какво ще правиш сега?

— Лесна работа — отвръщам. — Каквото виждаш пред себе си. Ще продължа да готвя с теб. Мислех да се отдам изцяло на готвенето. Ще ми се да разработя една-две нови рецепти. Да поосвежа менюто. Може би дори…

— Имам предвид сега — прекъсва ме Марлийн, с което ме връща на земята. — Плотовете ли ще измиеш, или ще изстържеш тенджерата за гъмбо? Тази каравана няма да се почисти сама, приятелче.

Поклащам глава и избухвам в смях. Марлийн също. Докато бяхме женени, тази жена ме побъркваше. Напоследък обаче е единственият човек, който ми помага да запазя здравия си разум.

— Сериозно, звучи ми като чудесен план — казва тя, когато се захващаме с чистенето. Откъсва няколко листове прозрачно фолио и покрива кофите с предварително подготвени продукти: накълцан чесън, лук, чушки и целина. Аз напръсквам оплесканата с храна печка с почистващ препарат и започвам да търкам.

— Особено като се има предвид, че Марди Гра е след няколко дни — продължава тя. — Допълнителната помощ ще ми дойде съвсем навреме. Лудницата ще е пълна.

Това е направо меко казано. Следващите две седмици в Голямото спокойствие ще накарат посрещането на Нова година на Таймс Скуеър в Ню Йорк да изглежда по-кротко от сбирка на клуб по шев и кройка.

— Гордея се с теб, Кейлъб — казва тя. — Знам, че не ти е било лесно да го направиш. Да откажеш компромис със съвестта си. За това се искат топки. И ти ги имаш.

— Е, ти със сигурност знаеш — отговарям с хитра усмивчица. — От личен опит.

Тя се преструва, че ще повърне.

— Ох, не ми напомняй!

Когато прибираме и последната кутия с храна, подреждаме хладилника, избърсваме всяка повърхност и измиваме и подсушаваме всеки съд и прибор, аз изключвам всички лампи и кухненски прибори и щраквам катинара на задните врати на караваната.

Междувременно Марлийн се отправя към купето и сяда зад волана. Запалва двигателя, а караваната изръмжава и потръпва.

— Да те закарам ли до мръсната ергенска дупка, която наричаш дом? — пита ме.

— Не, благодаря — отвръщам. — Нощта е прекрасна. Ще повървя. Ще помисля.

— Това вече ще е нещо ново — казва тя. — Е, добре. До скоро, Готвачо убиец.

Включва на скорост и поема с грохот по Елижън Фийлдс Авеню.

Аз оставам за миг на място, за да попия гледката — хората, музиката, енергията, — след което се обръщам и тръгвам в обратната посока. Тъкмо се готвя да пресека Ройъл Стрийт…

…когато пред мен заковава кола малко преди да ме прегази.

— Ей! — възкликвам и отскачам назад. — Гледай къде…

Едва тогава разпознавам колата. Същият черен форд „Експлорър“ с лъскавите хромирани джанти от сутринта.