Рейн-сан: Сеч [bg]

Вече се бях поовладял, но пред очите ми още плуваха червени петна. Вторачих се в него, кипнал от гняв. Той без предупреждение ме беше хвърлил на ринга — не спортен, а боен ринг. С по–малко опит или късмет, сега спокойно можеше аз да лежа на пода и кръвта ми да изтича. А той се хилеше!

Виктор се изправи и отиде при Кобаяши, без да престава да се кикоти. Когато стигна до проснатия на пода мъж, спря и впери очи в него, постепенно преставайки да се смее. После няколко пъти дълбоко си пое дъх — явно се опитваше да се успокои.

Стоеше само на три метра от мене. Олег беше ранен. Другите изглеждаха в нещо като шок. Наблюдавах Виктор и се мъчех да обуздая гнева си. Помислих си, че бих могъл да се справя с него, а сигурно и с останалите. Но нищо повече: това трябваше да си остане само мисъл, а не емоция. А в този момент не бях сигурен кое от двете ще вземе връх.

— О, Кобаяши! — произнесе Виктор, като клатеше глава и си бършеше очите. — Кобаяши! Е, добре. Значи съм сбъркал, като съм ти дал шанс при мен. Ти наистина си издънка! Можеш ли да го отречеш? Обикновена издънка.

В отговор нещастникът само потрепери и изхленчи.

В продължение на още няколко секунди Виктор остана неподвижно втренчен в Кобаяши, сякаш очакваше отговор. После без каквото и да е предупреждение, без видимо превключване на скорости, вдигна крак и с всички сили заби подметката си отстрани в лицето на ранения. Кобаяши изкрещя и вдигна ръце, за да предпази главата си, а Виктор, който отново се смееше, продължи по същия начин, като от време на време променяше положението си, за да улучи там, където иска. Опитите на Кобаяши да се защити отслабнаха, спазмите му също, виковете му заглъхнаха и се превърнаха в стонове. Накрая ръцете му се отпуснаха и той съвсем престана да се движи, но това явно само окуражи Виктор, който престана да се смее и още по–решително заблъска главата му с крак — като човек, чийто живот зависи от това да пробие капак на мазе.

Озърнах се към Олег и другите. Всички бяха пребледнели и гледаха с изцъклени очи. През войната бях виждал достатъчно вкаменени лица и това изражение ми беше познато. Тези мъже бяха ужасени от Виктор. При това основателно.

Никога не бях преживявал такова нещо. Възторжената радост, която този човек очевидно изпитваше от убийство, извършено от толкова малко разстояние. Светкавичният преход от шутовщина към зверство. Нелогичността, пълната неестественост и неочакваност на поведението му. Това не ме ужасяваше. Но ме смущаваше. Разклащаше моята увереност в разбирането ми за противника, обстановката и способността ми да се справя с тях.