Танц с дявола
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Танц с дявола». Краткое содержание книги:
Ала в една затрупана от снега къща съдница и обвиняем откриват, че любовта винаги дава още един шанс.
Ала всичко това беше останало зад гърба му. Толкова ужасно се бе издънил, че нямаше никакъв шанс Артемида или Ахерон да му позволят някога отново да се върне в което и да било населено място, където би могъл да има вземане-даване с много хора.
Не — той и Аляска. Завинаги. Ето какво го очакваше. Единственото, на което можеше да се надява, бе някакъв огромен бум на населението, но като се имаше предвид колко отвратително беше времето, това бе горе-долу толкова вероятно, колкото и да го разквартируват в Хавай.
С тази мисъл той се залови да вади зимните си дрехи от раницата и да ги облича. Щяха да пристигнат рано сутринта и макар че навън все още щеше да е тъмно, нямаше да му остава много време до изгрев-слънце и щеше да му се наложи доста да побърза, за да стигне до колибата си, преди да е съмнало.
Докато намаже кожата си с вазелин и навлече термобельо, черно поло и дългото си палто от кожа на мускусен бик, както и да си обуе чифт непромокаеми зимни ботуши, усети, че хеликоптерът започва да се снишава.
Тласкан от някакъв импулс, той зарови из оръжията в сака си. Много отдавна се бе научил да носи със себе си цял куп съоръжения. Аляска беше безмилостно място, когато си сам, и никога не знаеш кога ще се натъкнеш на нещо смъртоносно.
Още преди векове Зарек беше решил именно той да бъде най-смъртоносният обитател на тундрата.
В мига, в който кацнаха, Майк изгаси двигателя и изчака витлата да престанат да се въртят, преди да слезе, ругаейки смразяващата температура. Отвори задната врата и плъзна отвратен поглед по Зарек, докато се отдръпваше, за да може той да се махне от хеликоптера му.
— Добре дошъл у дома. — В гласа на Майк имаше нотки на отровно злорадство. Задникът очевидно истински се наслаждаваше на мисълта за това, как скуайърите откриват Зарек и го разкъсват на парчета.
Е, същото важеше и за Зарек.
Майк духна върху облечените си в ръкавици ръце.
— Надявам се всичко да си е същото, каквото си го спомняш.
Така беше. Тук никога нищо не се променяше.
Зарек потръпна от снега, ярък дори в мрака преди изгрев-слънце. Сложи си защитните очила и слезе от хеликоптера. Взе си сака, метна го през рамо и пое през хрущящия сняг към отоплявания заслон, където предишната седмица беше оставил своя снегоход „Ski-Doo MX Z Rev“.
О, да, ето я арктическата температура, която помнеше, смразяващият въздух, който хапеше толкова жестоко, че всяко непокрито късче от кожата му пламваше. Стисна зъби, за да не затракат — нещо, което не беше особено приятно, когато човек имаше такива дълги, остри кучешки зъби.
Добре дошъл у дома…
Майк вече бе тръгнал към пилотската кабина, когато Зарек се обърна към него.
— Ей, Майк — повика го той и гласът му отекна в студената тишина.
Майк поспря.
— Румпелщилцхен — каза Зарек, преди да метне една ръчна граната под хеликоптера.
Майк изпсува цветисто и се втурна през снега с цялата бързина, на която беше способен, мъчейки се да намери някакво прикритие.
За първи път от много време насам Зарек се усмихна при вида на разлютения скуайър и звука от снега, хрущящ под краката му.
Хеликоптерът се взриви в същата секунда, в която Зарек се добра до снегохода си. Преметна дълъг, облечен в кожа крак през черната седалка и погледна назад, за да види как струващият двайсет и три милиона долара хеликоптер „Сикорски“ се посипва върху снега под формата на дъжд от пламнал метал.
А, фойерверки. Страшно ги обичаше. Гледката беше почти толкова красива, колкото и полярното сияние.
Майк все още ругаеше и подскачаше нагоре-надолу като сърдито дете, докато гледаше как обичният му, изработен по специална поръчка хеликоптер гореше в пламъци.
Зарек запали двигателя и подкара към Майк, но не и преди да е взривил заслона с друга граната, за да не може скуайърът да го използва.
Докато снегоходът вибрираше под него, изключен от скорост, Зарек смъкна шала си, колкото Майк да може да разбере думите му.
— Градът се намира на четири мили в тази посока — каза той, махвайки с ръка на юг, а после му подхвърли тубичка с вазелин. — Мажи си устните често, за да не започнат да кървят.
— Трябваше да те убия — изръмжа Майк.
— Да, трябваше. — Зарек отново закри лицето си и форсира двигателя. — Между другото, ако се натъкнеш на вълци в гората, не забравяй, че са истински, а не шейпшифтъри, тръгнали на лов. Освен това се движат на глутници, така че ако чуеш един, знай, че зад него идват още. Най-добрият съвет, който мога да ти дам, е да се покатериш на най-близкото дърво и да се надяваш те да се отегчат, преди да се появи някоя мечка и да реши да се покатери след теб.