Зелени сенки, Бял кит [bg]

Когато Джон, жена му Рики и аз седнахме на вечеря, дълго и внимателно се вгледах в мъртвите птички върху блюдото, с извити шийки и полузатворени мънистени очи, и накрая казах:

— Мога ли да направя едно предложение?

— Давай, хлапе.

— Става дума за онзи парс Федала, който присъства като персонаж в цялата книга. Направо съсипва „Моби Дик“.

— Е, и?

— Какво ще кажете, ако още сега, както си седим на масата, дадем най-добрите му реплики на Ахав, а него самия просто изхвърлим през борда?

Режисьорът вдигна чашата си с вино.

— Готово, изхвърлен е!

Времето отвън започваше да се прояснява, тревата бе тучна и зелена в мрака отвъд френските прозорци, а аз се обливах в топла руменина при мисълта, че наистина съм тук, приказвам тези неща, развивам своя герой, гласейки се за невероятното бъдеще на сценарист, работещ за гений.

Някъде в хода на разговора, случайно или може би повдигната от Джон, изскочи темата за Испания.

Забелязах как Рики изведнъж се стегна и спря да яде, а после продължи да чопли разсеяно в чинията си, докато Джон говореше за Хемингуей, за бикоборство, за Франко и за пътувания до Мадрид и Барселона.

— Наистина трябва да отидеш там някой път — ми каза. — Ние ходихме само преди месец. Прекрасна страна, очарователен народ. Вярно, прекараха двайсетина трудни години, но сега отново стъпват на крака. Впрочем, там имахме мъничък инцидент, нали Рики? Един вид недоразумение.

Рики понечи да стане, вземайки чинията си в ръка, и ножът й падна с дрънчене на масата.

— Защо не разкажеш, скъпа?

— Не знам дали…

— Хайде, разкажи ни какво се случи на границата — настоя Джон. Думите му прозвучаха толкова тежко, че претегляйки ги, съпругата му седна обратно на стола и след дълга пауза, през която да овладее дишането си, припряно заговори:

— Връщахме се с колата от Барселона, когато срещнахме един испанец, който искаше да влезе във Франция без документи, и Джон предложи да го прекараме през границата, под един килим на задната седалка. Каза, че нямало нищо страшно. Испанецът взе да се моли, а аз казах, боже мой, ами ако го открият, ако ни хванат граничарите? Ще ни задържат, а може и да ни тикнат в затвора, а нали ги знаете какви са испанските затвори — седиш с дни и седмици, или докато изгниеш. Затова казах не, няма начин, й испанецът продължи да моли и Джон заяви, че било въпрос на чест, че трябвало да го направим, да помогнем на клетия човек. Отвърнах, че много съжалявам, но няма да изложа на опасност децата си. Какво щеше да стане, ако ме бяха затворили, а те попаднеха в нечии ръце за часове или дни, кой щеше да им обясни тогава? А Джон все настояваше и стана голяма кавга.

— С две думи — прекъсна я Джон, — показа се като страхливка.