Младите лъвове [bg]

— Да, да — съгласи се Дистл. — Не ми разказвайте повече. Все пак той изглежда много приятен човек. Смятате ли да се омъжите за него?

Маргарет повдигна рамене.

— Говорили сме за това. Но… не сме решили още. Ще видим.

— Ще му разправите ли за снощното тържество?

— Да.

— И за това как сте си разцепили устната?

Маргарет неволно вдигна ръка към наранената си уста и погледна косо към Дистл. Той наблюдаваше замислено хълмовете.

— Фредерик е бил снощи при вас, нали?

— Да — призна тихо Маргарет. — Познавате ли Фредерик?

— Тук всички познават Фредерик — рече остро Дистл. — Вие не сте първата, която слиза със синини от оная стая.

— Нима не може да се направи нещо по този въпрос?

Християн се засмя сухо.

— Хората твърдят, че той бил очарователен и забавен младеж. Ако вярваме на сплетните, момичетата лудеят по него — дори ония, които в началото се съпротивляват. Една малка пикантна добавка към хотелчето на фрау Лангерман! Фредерик е нещо като местна знаменитост. Тук всичко е в услуга на скиорите: въжена железница, пет ръчни буксира, петметров пласт сняг и… един добродушен местен насилник. Предполагам, Фредерик никога не се осмелява да прекали, ако момичето се съпротивлява. Такъв е случаят и с вас, нали?

— Да — отвърна Маргарет.

— Но, общо взето, сте прекарали една лоша нощ. И това в добрата стара Австрия се нарича щастливо и весело посрещане на Нова година!

— Боя се, че тая случка е само част от общата картина — рече Маргарет.

— Какво искате да кажете?

— Песента за Хорст Весел, нацистките разговори, тоя опит за насилствена любов…

— Глупости! — високо и с неочаквано раздразнение възрази Дистл. — Нямате право да говорите така.

— Какво лошо казах? — изненада се Маргарет, чувствайки, че макар и без причина, отново я обхваща безпокойство и страх.

— Фредерик се е вмъкнал в стаята ви не защото е нацист. — Дистл пак бе възприел спокойния си и търпелив тон на учител, който разговаря с невръстни ученици. — Фредерик е постъпил така, защото е скот. Той е покварен човек, който по някаква случайност е станал партиец, и от него никога няма да излезе истински нацист.

— А вие нацист ли сте? — попита Маргарет, която продължаваше да седи неподвижно, с поглед към земята.

— Аз? Разбира се. Толкова ли ви шокира това? Всъщност в това няма нищо чудно, щом четете тия идиотски американски вестници. Ние ядем деца, ние горим черкви, ние рисуваме с червило и с човешка кръв върху гърбовете на монахини непристойни рисунки и развеждаме тия монахини голи из улиците, ние отглеждаме хора в специални ферми и какво ли не… Всичко това би било смешно, ако не беше толкова сериозно.