Книгата на черепите [The Book of Skulls - bg]

Нед беше първият, на когото го каза Ели. Видях ги как се бяха сгушили и си шушукаха нещичко. Нед се смееше. „Не се гъбаркай, пич“, повтаряше, а Ели се изчерви. Нед и Ели са много близки. Предполагам, защото и двамата са хилави и кльощави, и са от потиснатите малцинства. От самото начало беше ясно, че при всяко групиране на четирима ни тия двамата ще са срещу Оливър и мен. Двамата интелектуалци срещу двамата пичове, грубо казано. Двамата обратни срещу двамата… е, не. Ели не е обратен, въпреки че чичо Кларк твърди, че евреите са всички фундаментално хомосексуални, все едно дали го знаят, или не. Но Ели изглежда обратен, с фъфленето и походката си. Между другото изглежда по педал и от Нед. Дали пък Ели не гони момичетата толкова упорито, защото иска да прикрие нещо? Все едно, Ели и Нед значи прелистват някакви страници и си шушукат. А после забъркаха и Оливър.

— Нещо против да кажете и на мен? — попитах. — Какви са тия тъпи тайни? — Мисля, че се кефеха от мисълта да ме изключат, да ме накарат да опитам какво е да си втора класа. Или просто си мислеха, че ще им се изсмея в очите. Но накрая изплюха камъчето. Оливър, в ролята си на посредник, ме попита:

— Какво мислиш да правиш по Великден?

— Бермудите може би. Или Флорида. Насау.

— Всъщност още не бях мислил къде.

— А какво ще кажеш за Аризона?

— Защо? Какво има в Аризона?

Той си пое дъх.

— Ели е изследвал някакви старинни ръкописи в библиотеката — каза малко тъпо и притеснено. — И се натъкнал на нещо, наречено „Книгата на черепите“. Явно е събирало прах там поне петдесет години и никой не го е превел. И той направил някои проучвания и смята, че…