Четвъртият човек

Докторът не каза нищо. Той се взираше неотклонно в Раул Льопардо.

— „Дрехите от гърба ви, душата от тялото ви“ повтори тихичко французинът и стана. — Казвам ви, господа: историята на Фелиси Бо е историята на Анет Равел. Вие не сте я познавали, господа. Аз я познавах. Тя много обичаше живота.

С ръка на вратата, готов да изскочи навън, ненадейно той се обърна и като се наведе, потупа по гърдите каноника Парфит.

— Господин докторът там току-що каза, че всичко това — ръката му удари каноника по корема и каноникът се сви — е само смяна на битието. Кажете ми, ако заварите крадец в къщата си, какво ще направите? Ще го застреляте, нали?

— Не — извика каноникът. — Наистина не тоест не в тази страна.

Но последните думи той отправи към празното пространство. Вратата на купето се затръшна.

Духовникът, адвокатът и докторът бяха сами. Четвъртият ъгъл беше празен.