Добре замислено

— Все още не мога да си обясня хода на вашите разсъждения — отбелязах аз.

— Ами вижте. Странното държане на Хосмър Енджъл. Забележете, че той не се е срещнал нито веднъж с Уиндибанк; единият отива вкъщи в отсъствието на другия. Черните очила, странният глас, гъстите бакенбарди — всичко това говореше за предрешване. Всички мои подозрения се потвърдиха, когато видях подписа под писмото, написан с пишеща машина. Понеже госпожицата познава почерка на пастрока, той не е рискувал да се подпише саморъчно. Виждате, че всички тези факти, съчетани с други, по-маловажни, потвърждават моите подозрения.

— И все пак как проверихте тези факти?

— Ех, Уотсън. Това не беше никак трудно. Вече знаех търговската фирма, в която работи Уиндибанк. Като прочетох от обявата отличителните белези, аз отхвърлих тези, които мога да се преправят — черни очила, бакенбарди, глас и пр. След това помолих да ми отговорят дали при тях работи такъв комисионер на вина, който да отговаря на моето описание. Веднага получих отговор от фирмата Уестхауз и Мърбанк, че по изпратените от мен белези вероятно се касае за техния служи--тел Джеймс Уиндибанк. Това е всичко! Що се касае до самия него, той ми отговори с писмо, написано на същата машина (!), с което, както знаете, ме известяваше, че ще ме посети в предложения от мен час. Шрифтът показваше всички онези белези, с които ви запознах, когато той беше тук, и които съвпадаха с белезите от писмата на Хосмър Енджъл, Това е.

— А госпожица Съдърланд?

— Тя няма да повярва ни една дума от това, което ще и разкажа. Спомнете си старата персийска пословица: