Смъртта на Чарлз Огъст Милвъртън

— Тези признаци са много неопределени — усмихна се Холмс. — Те напълно подхождат например на Уотсън.

— Вярно е — усмихна се също инспекторът. — Ами да, те се покриват напълно с доктор Уотсън.

— Боя се, че не мога да ви помогна, Лестрейд. Аз познавах този Милвъртън и го смятам за един от най-опасните хора на Лондон. По мое мнение има престъпления, върху които законът не се разпростира. Личното отмъщение понякога е справедлива работа. Не спорете, моля ви. Моите симпатии са на страната на престъпника, когото издирвате. Аз няма да се заема е това дело. Реших вече.

През цялото утро Холмс не каза нито дума за трагедията, която се разигра пред очите ни. Но аз забелязах, че той беше много замислен и разсеян, като човек, който се опитва да си спомни нещо. Изведнъж той скочи от креслото.

— Кълна се в Юпитер — изкрещя той. — Спомних си! Вземете си шапката и тръгвайте с мен!

Едва ли не на бегом преминахме Бейкър стрийт, Оксфорд стрийт и се спряхме в началото на Риджънт съркъс. От лявата страна имаше витрина на магазин, на която бяха изложени снимките на всички знаменитости на деня и всепризнати красавици. Очите на Холмс се заковаха на една фотография и когато проследих погледа му, видях портрета на млада жена с изискани дрехи и висока брилянтна диадема на благородната глава. Видях тънко очертания нос, гъстите вежди, правите устни и малката волева брадичка. Дъхът ми спря, когато прочетох прославеното във вековете име на високопоставения благородник и държавник — нейният покоен съпруг. Очите ми срещнаха погледа на Холмс. Отстранихме се от витрината и приятелят ми постави пръст на устните си…