Недоразумението

Меките, охранени бузи изглеждаха като издълбани с длето, очите му, скрити обикновено зад меки торбички, бяха изскочили напред. С огромна сила Бонд запрати яйцето в тъмнината. После застина като статуя. Съвзе се едва след няколко секунди.

— Ние сме убийци — гласът му трепереше, — щяхме да ги убием. Без малко. Защо не ми повярва? Но да, как би могъл! Извинявай, че те упреквам.

Касини отправи безпомощно взор в мрака. Поиска да хване под ръка спътника си и като болен да го преведе по останалия път. Фенерчето му се залюля нататък, лъчът попадна върху лицето на Бонд. Касини потръпна: по страните на Бонд се стичаха сълзи.

— Ела — каза той нежно, — ела в кораба. Успокой се! Предпазливо хвана ръката на Бонд и се обърна към кораба.

Изведнъж се вцепени. Кръвта сякаш слезе в краката му, лицето му стана ледено студено.

На десетки метри от тях, в мрачината неясно се открояваше застинало образувание. Светлината на фенерчето го разчлени на човешки фигури.

Те бяха загърнати в старомодни, груби костюми. Приближаваха бавно и непохватно. Касини трескаво се опита да ги преброи. Бяха повече от тридесет.