Горинич

Когато Горинич започнал втория кръг, Дракопол се разтресал. Залюлели се леговищата, изстреляли се капаците на канализационните шахти, пропукали се настилките.

Под земята започнал да се изправя Хилядоглавият дракон.

Дим, мъгла и прах обгърнали центъра на столицата, кълбетата покривали и покрайнините. Хилядоглавият дракон се надигнал от складовете, от хангарите, от канцелариите и всевъзможните заведения; той напрягал всички сили, твърде много тежести били застроени над главите му. Хилядата му окървавени глави се извивали, пробивали покриви, стеени, фундаменти и с прерязани от прозорците шии се опитвали преди смъртта си да направят още едно движение, да развалят още една канцелария, да запалят или обърнат още една цистерна с бензин, да смачкат още един инкубаторен дож.

А дожите си били подрязали крилете и никой не можел да излети!

Горинич се хвърлил надолу с надежда да спаси който и да е. Той кацнал накрая на града, където имало по-малко пожари. Някъде съвсем наблизо се извисила Поредната глава с пробит череп над развалините.

— Изчезвай! — ревнала Поредната глава, като видяла Горинич.

— Остави ги на мира! — извикал Горинич. — Сами ще измрат след две години!

— Пречиш ми! — простенала Поредната глава. — Те са опасни, трябва да се унищожат!

Поредната глава се замятала в предсмъртна агония и умряла сред камарите строшени тухли.

Горинич се понесъл по улицата с името на Всички влечуги. Улицата се люлеела, Горинич се хвърлил към падащите стени. На разрушения кръстопът той изведнъж налетял на треперещото котило на инкубаторните дракони и се ужасил — те един на друг си били подрязали крилете!