Метрото

— Не знам. Полицаите още не са открили тялото му. Според майка ми си е изкарал фалшив паспорт и е избягал в Европа с любовницата си. Хайде, Джими, да се махаме оттук. От това място ме побиват тръпки, да не говорим, че смърди ужасно.

— Почакай, Хелън, още не си видяла всичко. Вземи този нож и го забий в рисунката.

— Защо?

— Ще видиш. Просто го направи.

— Добре. Къде да го забия?

— Където искаш. Аз го забих в сърцето му — нали виждаш, там, където боята е олющена и се вижда истинския цвят на стената.

— Добре. Аз пък ще го забия в лицето му. И без това изражението му не ми харесва.

Хелън взе джобното ножче от ръката на Джим и го заби в розовото чело на нарисувания мъж. Острието отскочи от стената с тих звън и се плъзна надолу, като разсече дясното око и част от бузата на рисунката, оставяйки тънка сива черта. Грозният белег остана сив за още миг или два, после внезапно почервеня и от него избликнаха няколко кървави капки.

— Страхотно е, нали? — засмя се момчето. — Също като в анимационните филми.