Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)
- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)». Краткое содержание книги:
Борислав. На заточение! На моята искрена войнишка изповед отговарят по тоя начин! О, Асене, не си ме победил! Право казва тая лукава гъркиня Зоя: „Няма толкова дълбоки бездни и високи планини, които да попречат на любовта, когато тя е истинска и силна.“ (Влиза отдясно Тамара разплакана.)
Явление 11
Борислав и Тамара.
Борислав (спуща се към нея). Тамаро, какво реши?
Тамара. Ох, кой решава тук? Баща ми. (Бърше си очите.)
Борислав. Но ти отказа? Или ти склони?
Тамара. Бориславе, виждаш сълзите ми.
Борислав. Искам да видя волята ти… Ти плачеш? (Тамара си бърше очите.) Но отговори! Ти склони? Уплаши те гневът на баща ти? Аз ще сломя тоя гняв и всичко, що се изпречи между нас и любовта ни. Или на последния час призракът на царското величие и короната замая очите ти, смути сърцето ти? Кажи: ако е това, аз ще направя чудеса, аз ще се впусна в най-ужасните сражения, за да извадя из едно море кръв скиптъра на цар!
Тамара. Бориславе, как можеш да говориш тъй? Ти си моето величие, и моята слава и моят цар…
Борислав. Но ти какво стори?
Тамара. Ах, какво можех да сторя аз. Една слаба девойка, против страшната, непреклонна воля на баща си. Какво можа аз?
Борислав. Онова, което би сторила полседната девойка в царството, когато искрено люби. Широк е тоя свят, Тамаро, и ще се найде в него място. Дето да диша свободна нашата любов.
Тамара (хвърля се на шията му). Аз съм твоя, вечно твоя, вземи ме…
Борислав (прегръща я страстно). Тамаро, ти сега си истинска дъщеря на Иван Асеня: силна.
Тамара (отделя се). Ох, татко, прощавай… Одеве устата казаха „да“, сърцето сега проговори. Какво сега? Заповядай.
Борислав. Да бягаме.
Тамара. Да бягаме. Накъде?
Борислав. Далеко, дето бащината ти сила не стига. (Мисли няколко време.) Слушай, Тамаро. Когато бяха лани тука венецианските посланици, сприятелих се с един млад големец, Бонифацио. Той беше толкова добър, колкото и благороден. Той ми казваше: „Бориславе, ела ми на гости във Венеция. В тоя град улиците са от море, а домовете от мрамор. Там е денонощна радост. Вечер над осветлените вълни черни лодки с лебедови носове се стрелят, сладки мандолини звучат, страстни песни на любовта се разнасят из въздуха. Там животът е празник, там е рай. Моят дворец е отворен за тебе. Бъди там като у дома си“. Аз бях забравил тоя разговор, сега си го припомних… Във Венеция, Тамаро!
Тамара. Накрай света с тебе. (Прегръща го.)
Завеса.
Действие второ
Тераса на Гавраиловата лятна къща на Света гора. Столове. На стената иконостас с образа на св. Ивана Рилски. В дъното се вижда Търново, цяло, с Трапезица и Царевец. Зад тях долината на Янтра и лесисти планински върхове, увенчани с крепости. Чува се глухо свирня за хоро. Влизат отляво кир Тодор в полумонашеско облекло и с броеница в ръката и Хиацинт. Свирнята утихва.
Явление 1
Кир Тодор и Хиацинт.
Хиацинт (като иде с кир Тодора насам). Така е, деспоте, нетрайно е земното величие, суета сует. Но нека бог те награди за твоето благочестие и християнско смирение.
Кир Тодор. Иде старост, отче, трбва да мислим за душите си. Моето земно царство отиде по бижието повеление, сега мисля за небесното царство. Ох, то е само вечното и истинското. Душата ми копнее за тиха монашеска килия във вашата светла обител, далеч от световните суети и шумове.