Случаят на Ганимед
- Автор: Биленкин Дмитрий Александрович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят на Ганимед». Краткое содержание книги:
Времето минаваше, стереомониторите на станцията фиксираха безпристрастно всеки жест на Ликантер, всяка черта от неговото слабо, мрачно, сякаш овъглено от напрежението лице.
Ликантер си беше все така жив и здрав, жив и здрав напук на всички прогнози.
Така се извърши чудото. Това не значи, разбира се, че неговата теория е вярна. Известно е, че не съществуват два съвършено еднакви организма. По този начин еволюцията е защитила нашия вид, също както разделението на кораба на сектори го предпазва от беди.
Всеки от нас е различен, в това е тайната на нашата издържливост! Ето защо нито една, даже и най-смъртоносната епидемия не може да погуби цялото човечество нито днес, нито в бъдеще. Напълно възможно е именно организмът на Ликантер да е криел в себе си онези резерви на съпротива, които ни е дала природата.
В очакване на добри новини от Земята тук, в базата, стояха съвсем готови ракети, за да може бригада лекари да тръгне за Ганимед веднага, щом стане известна природата на вируса и мерките за защита срещу него. А в това време на Ганимед беше само Ликантер, който едновременно беше и лекар, и изследовател, и медицинска сестра, и болногледачка.
Сега, след като всичко е вече минало, когато клиничната картина на болестта е известна, стана ясно и нещо друго. Най-опасните часове на кризата са били точно тогава, когато единствен Ликантер беше край болните, а бригадата — още на път! Ако той не беше там, не би имало кой да приготви и да инжектира на парализираните оня комплекс от лекарства, който, както вече беше известно на Земята, единствен можеше да ги спаси.
В последна сметка вероятно това обстоятелство спаси от гибел поне шест от осемте.
Добро е всичко, което свършва добре. А би могло да бъде и иначе… Съвсем иначе. В победата се намеси и щастливият случай. И може би не само един.
И така свърши се ужасът на неизвестността, терзанията на тревогите, разумът на човека отново надви тъмните сили на природата. Болните вече не са заплашени от нищо. Скоро, много скоро те ще прегърнат роднини и близки…
Време е и ние да се замислим над урока, който получихме. В часа на победата и ликуването? Да, именно. Нелеп е призивът да се извлича урок от поражението — той ще бъде извлечен и без призив. Но победата, може би защото е победа, притъпява остротата на критиката към недостатъците. В това се крие опасността от победата.
Да, опасността! Та победата — това е преодоляване на бедата. Ще заглуши ли екът на възторга нуждата от анализ на най-съществените причини, които донесоха бедата? Пропуските и грешките, които я задълбочиха? Постъпките, които може да се тълкуват и така, и така? Или ще решим, че правилата, които са добри днес, ще са добри винаги? Победата укрепва вярата, че методите, с които е била подготвена и постигната, са образцови и затова — неприкосновени. А законите на диалектиката властвуват изцяло и тук.
Случаят на Ганимед трябва да ни напомня за това!