Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
По лицето на Филип мина тъмна сянка.
— Не.
Дори Барнаби не можа да скрие изненадата си.
— Не?!
— Миналата година се опитах да уредя застраховането. Но никой застраховател не би се наел да го направи, докато колекцията се държи в тази къща и сигурността й е на такова равнище. И сам можете да видите, че това място е достатъчно уязвимо в това отношение.
— И защо баща ви не взе мерки да увеличи безопасността?
— Баща ни беше труден човек. Никой не можеше да му казва какво да прави. В къщата имаше доста оръжия. Предполагам, мислел е, че може да ги използва в случай на нужда, в стил Дивия Запад.
Барнаби мина с поглед през записките си и погледна отново часовника си. Беше обезпокоен. Нещо не пасваше. Той беше сигурен, че това не е обикновен обир, но без застраховка кой ще тръгне сам да се ограбва? От друга страна бяха съвпаденията с писмата до синовете, с които бяха извикани за тази среща точно в този момент. Барнаби си припомни думите на писмото: „… нещо много важно, което се отнася до бъдещето ти… Направи на стария си баща тази последна услуга…“ Във формулировката имаше нещо, което те караше да се замислиш.
— Какво имаше в хранилището?
— Само не ми казвайте, че са влизали и в хранилището! — Филип избърса потното си лице с трепереща ръка. Костюмът му изглеждаше вече вял и измачкан, а отчаянието върху лицето — неподправено.
— Да.
— О, Господи! В него се пазеха скъпоценни камъни, злато от Южна и Централна Америка, редки монети и печати, всичко беше изключително ценно.
— Изглежда крадците са имали както комбинацията за хранилището, така и ключове за навсякъде. Някаква идея за това?
— Не.
— Баща ви имал ли е човек, на когото да вярва напълно — адвокат, например, — който да е разполагал с втора връзка ключове или да е знаел комбинацията за хранилището?
— Той не вярваше на никого.
Това беше много важен момент. Барнаби погледна Върнън и Том.
— И вие ли смятате така?
Двамата мъже кимнаха.
— Имал ли е прислужник?
— През деня идваше една жена.
— А градинар?
— На пълно работно време.
— Някой друг?
— Беше наел готвач на пълно работно време и медицинска сестра за три дни в седмицата.
Фентън отново не издържа, пристъпи напред и се усмихна с погребалната си усмивка.
— Може ли да ви задам един въпрос, Филип?
— Ако смятате за нужно.
— Защо говорите за баща си в минало време? Да не би да знаете нещо, което не ни е известно?
— Мили боже! — избухна Филип. — Няма ли кой да ме освободи от този неосъществен Шерлок Холмс?
— Фентън — промърмори Барнаби, мятайки към сержанта предупредителен поглед.
Той го погледна и лицето му на мига смени изражението си.
— Съжалявам.
— Сега къде са? — продължи Барнаби, сякаш нищо не се бе случило.
— Къде са кои?
— Прислужницата, градинарят, готвачът. Този обир е станал поне преди две седмици. Някой трябва да е освободил помощниците.
Том погледна невярващо:
— Обирът е станал преди две седмици!?
— Точно така.
— Но аз получих писмото с Федерал Експрес едва преди три дни.
Това беше интересно.
— Погледнал ли е някой от вас адреса на подателя?
— Беше някаква пощенска кутия — каза Том.
Барнаби помисли за миг.
— Трябва да ви кажа — започна той, — че зад този тъй наречен обир стои застрахователна измама.
— Вече ви казах, че колекцията не беше застрахована — обади се Филип.
— Казахте го, да, но аз не го вярвам.
— Познавам пазара на арт застраховки, лейтенант — аз се занимавам с история на изкуството. Тази колекция беше на стойност около половин милиард долара, намираше се в къща в провинцията, пазена от някаква абсолютно излязла от строя охранителна система. Казвам ви — колекцията не можеше да бъде застрахована.
Барнаби задържа погледа си върху Филип, после го премести върху другите двама братя.
Филип изпусна една шумна въздишка и погледна часовника си.
— Лейтенант, не мислите ли, че този случай не е по силите на полицейския участък в Санта Фе?
Ако нямаше застрахователна измама, какво беше тогава? По дяволите, не беше обир! В съзнанието му започна да се оформя една още съвсем смътна и неопределена идея. Наистина доста налудничава. Но тя придобиваше очертания почти срещу волята му и заплашваше да се превърне в теория. Той погледна Фентън. Но сержантът не забелязваше нищо. Заради всичките си останали дарби, навярно, той беше напълно лишен от чувство за хумор.
Барнаби си спомни широкоекранния телевизор, дивидито и видеото, които стояха на пода. Не, не стояха, бяха оставени близо до дистанционното. И какво гласеше изписаният на ръка надпис? — ВИЖ МЕ!