Жадувам за твоите ласки
- Автор: Върни Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Венков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жадувам за твоите ласки». Краткое содержание книги:
— Мис Донели, знаете ли играта „Кажи ми истината?“
— Не.
— Много е просто. Всеки играч е длъжен искрено да отговори на един въпрос, колкото и да му е неприятно.
Дъблин остана далеч зад тях. Навлязоха в борова гора. Кейт се стресна — не познаваше добре мистър О’Мейли, но скоро уплахата й премина — той не бе случаен човек и се ползваше с добро име.
— Играта е забавна и представлява единствената възможност, да узнаеш истината за някого.
— А кой ще гарантира, че няма да излъжете? — язвително попита тя.
— Давам честната си дума.
— Не послъгвате ли понякога?
— Непрекъснато!
— Защо?
— Защото истината горчи и не всеки иска да я чуе.
Тед натисна газта. Автомобилът се носеше край ниви и поля. Тук-там се мяркаха фермерски къщи, а по ливадите пасяха стада.
— Започваме ли? — предложи Кейт.
— Само един въпрос, окей? Аз ще бъда откровен.
— Добре.
Омейли кимна и отново загледа пътя.
— Започнете първа!
Кейт се замисли. Искаше да научи твърде много, а не бе просто да измисли въпрос. Подвоуми се дали да не запита за случилото се между него и Майкъл, но не посмя да намеси професора в играта. Затова запита:
— Кое е най-важно в живота за вас? — и веднага съжали, несъмнено ще отговори — фирмата, работата. Въпросът не беше подходящ, но Тед почти веднага каза:
Щастието на сестра ми.
Отговорът дойде бързо и неочаквано и завари Кейт неподготвена. Възприе го като упрек към самата себе си.
— А защо? — беше първата й реакция.
— Това вече е втори въпрос? — засмя се Тед. — Регламентът предвижда само един.
— Бих искала да знам! — настояваше тя. — Щастието на сестра ви зависи от самата нея, а не от вас.
— Попитахте ме и аз отговорих откровено. Въпреки това ще ви разясня.
Сребристият лотос спря на банкета и моторът изгасна.
— Щастието на сестра ми наистина е много важно за мен. Ние сме израснали заедно сами, без особено внимание от страна на родителите и баба ни. Диана означава много за мен. Мечтаеше да намери любов и сигурност в брака, но нямаше опит с мъжете и се радваше на всеки комплимент. Обичам сестра си и искам да й помогна. За съжаление в последно време възникнаха проблеми…
— Не е честно! — прекъсна го Кейт. — Тази странна игра още от самото начало целеше да се разприказвам.
— Всичко е ясно! Лични интереси се крият зад привидните грижи за щастието на сестра ви. Желаете да наложите волята си — както кажете, така да стане! Да, но без мен!
Светкавично Тед я хвана за ръката и заканително заяви:
— Обещахте ми, мис Донели! Няма да се измъкнете така лесно. Получавам винаги това, което търся, ясно ли е?
— Пуснете ме! — изохка Кейт. — Причинявате ми болка!
— Държа да отговорите на моя въпрос!
Тя освободи ръката си, рязко отдръпвайки се от него.
— Можете да ми го зададете!
— Обичате ли Майкъл?
— Да — отвърна му, като гледаше през страничния прозорец.
След кратка пауза Тед отново я попита:
— Сигурна ли сте?
— Не смятам да отговарям допълнително — навъси се Кейт.
— Но аз отговорих на втория ви въпрос!
— Колко великодушно от ваша страна. Е, играта свърши! От мен няма да чуете нищо повече.
Тед О’Мейли я прихвана за раменете, привличайки леко към себе си.
— Не отговорихте, защото не знаете, какви са чувствата ви към Майкъл. Мисля, че ако попаднете в ръцете на друг мъж, бързо ще разберете, че с Догън не ви е провървяло.
Преди Кейт да се осъзнае, той се надвеси над нея и впи устни в нейните. Тед я целуваше с цялата си страст, докато съпротивата й постепенно отслабна и тя отстъпи на натиска му.
След целувката се почувства отмаляла и малко объркана.
— Да се връщаме — промълви тя.
Тед мълчаливо запали двигателя и включи на скорост. Явно, не беше в настроение, но й беше безразлично дали той се ядосваше на нея или на себе си. В бъдеще трябваше да стои далеч от него. Донякъде бе вече изпаднала в известна зависимост, но от друга страна, пък винаги можеше да напусне работа, ако обстоятелствата го наложеха. Той живееше наблизо, но едва ли би се натрапил на семейство О’Конър заради нея.
Когато стигнаха в града, Тед заговори:
— Съжалявам за случилото се.
— Не ме интересува личния ви живот. Аз съм само една ваша служителка и желая да остана такава.
— Да си останете такава? — повтори той със сериозен израз на лицето. — Съгласен съм!
Тед настоя да посетят работните помещения. Не й беше до срещи. Трябваше да остави добро първоначално впечатление при запознанството с бъдещите си колеги, а нямаше самочувствие.
Влязоха в просторно помещение със зелени стени. Върху бюро, недалеч от вратата, разнасяха аромата си рози, натопени във ваза, а на дълги маси бяха разхвърляни гранчета и платове във всевъзможни цветове.