Ел Стоу

На останалите места за гости смутено се въртяха хората от екипажа на нашата „Маргаритка“ заедно с марсианците, плюс тримата пътници, които поради този случай бяха решили да отложат излитането си. Имаше и няколко репортьори с камерите и микрофоните си.

— Джентълмени и ведроси — започна речта си Майс, — това е безпрецедентно събитие в историята на човечеството и на нашия клуб. Ето защо смятам за особена чест лично да внеса едно предложение — да приемем за член на клуба резервния пилот Ел Стоу, който напълно е достоен за това.

— Поддържаме! — викнаха едновременно трима членове на клуба.

— Благодаря ви, джентълмени.

Той въпросително повдигна вежди. Осем ръце се вдигнаха над масата.

— Прието единодушно!

Като погледна стоящия мълчаливо до него Ел Стоу, Майс започна да го превъзнася до небесата. Той говореше и говореше, а Ел все така си седеше с безразличен вид.

Видях как доволната усмивка на Макнолти започна да става все по-широка и по-широка. Старият Кнут гледаше Ел с нелепа бащинска нежност. Екипажът не сваляше очи от героя, а всички камери бяха насочени само в него.

Аз също го погледнах. Оправените му очи сияеха, но лицето му беше неподвижно независимо от хвалебствените думи и всеобщото внимание.

Ала след десетина минути забелязах, че и на него накрая му стана неудобно. И ако някой ви каже, че един робот модел Л-100-У е безчувствена машина, плюйте му в лицето!