Ленивият любовник

— Телеграмата е изпратена от Спрингфийлд — отбеляза Мейсън и я подаде на банкера.

Канби я огледа и каза:

— Телеграмата е изпратена в девет часа тази сутрин от Спрингфийлд. В нея се говори за чек от две хиляди и петстотин долара, но всъщност, както разбирам, вие сте получил два чека по две хиляди и петстотин долара.

— Точно така. Единият от тях очевидно е фалшифициран.

— Да, да, прав сте.

— Другият чек очевидно не е. Мисис Олрид иска да помогна на дъщеря й. Ако забавите плащането, носите отговорност.

— Е, да, тази телеграма напълно удовлетворява банката ни. Ще прехвърлим две хиляди и петстотин долара на вашата сметка, мистър Мейсън.

— От това ми става ясно — нехайно подхвърли Мейсън, — че сметката на мисис Олрид е достатъчно голяма, за да покрие чека.

— Сметката й е твърде внушителна, мистър Мейсън — усмихна се банкерът.

— Мъртви пари?

— Обича да има големи банкови сметки, предполагам.

— Известно ли ви е нещо за сметката й в Лас Олитас?

— Не.

— Е, благодаря ви, че дойдохте — малко рязко каза Мейсън и Канби разбра, че срещата е приключила, ръкува се и си тръгна — един мрачен мъж, явно неудовлетворен от разговора.

Щом вратата след него се затвори, Мейсън се обърна към Дела Стрийт:

— Ето ви един типичен банкер, Дела. Експертът по почерци не открива нищо нередно в първия чек, само че банката се опасява да изплати сумата. После пристига телеграма с написан на машина подпис, но на жълта официална бланка и ето че банката прелива от любезност. Всеки може да изпрати каквато си ще телеграма и да напише каквото си ще име… но банкерите приемат всичко, което изглежда „нормално“ — и се плашат до смърт от необичайното. Идеалният подход към банкер е да бъдеш банален. Отидете в приемната, Дела. Обадете се на частния детектив Пол Дрейк да дойде при мен. Искам да открия кой всъщност е изпратил тази телеграма.