Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Тя отвори очи и тръгна през високата до кръста трева към него. Той я забеляза и я изчака безмълвно да се приближи. Около нея бръмчаха пчели, пеперуди криволичеха като пияни из въздуха, избягваха я като по чудо в привидно некоординирания си полет. Тя хвана една пчела в шепата си, но преди насекомото да я ужили, го хвърли в лицето на Питър.
Той се стресна, размаха уплашено ръце срещу ядосаната пчела, приклекна, накрая отстъпи няколко крачки, преди тя да го загуби и да отлети със сърдито бръмчене сред цветята. Той се изправи гневно пред Сиванму.
— Защо го направи?!
Тя се засмя — не можеше да се сдържи. Толкова смешно й изглеждаше.
— Е, добре, смей се. Виждам, че съм попаднал в „чудесна“ компания.
— Сърди се, като искаш, не ме е грижа. Само едно ще ти кажа. Мислиш ли, че някъде на Лузитания аюата на Ендър си е помислила: „О, пчела!“, и че тя те накара да подскачаш като палячо?
Той завъртя очи:
— О, голяма умница се извъди. Добре, Царствена майко от Запада, ти току-що реши всичките ми проблеми! Сега виждам, че винаги съм бил истинско момче. И тези рубинени обувки, о, те могат да ме заведат обратно в Канзас.
— Какво е Канзас? — попита тя и погледна обувките му; не бяха червени.
— Просто още един от спомените, които Ендър толкова любезно ми завеща.
Остана така, с ръце в джобовете, загледан в пея. Тя, на свой ред, стоеше със скръстени на гърдите ръце и също го гледаше.
— И така, с мен ли си? — попита накрая той.
— Трябва да опиташ да не се държиш грубо с мен.
— Обърни се към Ендър.
— Не ме интересува чия аюа те управлява. Ти имаш собствени мисли въпреки всичко и те са различни от неговите — уплаши се от пчелата, а той дори не си е мислил за насекоми в този момент, знаеш го. Така че, независимо какво те управлява и кое е истинското ти „аз“, ако ще работим заедно, искам да се държиш прилично с мен.
— Означава ли това, че няма да ми хвърляш повече пчели?
— Да.
— Добре. Защото, какъвто ми е късметът, Ендър сигурно ме е създал алергичен към пчелна отрова.
— За пчелата също няма да е приятно. Питър се усмихна:
— Ти май започваш да ми харесваш. А това никак не ми се нрави. — Тръгна към кораба и подвикна: — Хайде! Да видим каква информация ще ни даде Джейн за планетата, на която смятаме да се развихрим.
ВТОРА ГЛАВА
ТИ НЕ ВЯРВАШ В ГОСПОД
Когато проследявам пътя па боговете в дървото,
очите ми следят всяка извивка на дървесинната жилка,
но тялото ми се движи над дъските,
затова, който ме наблюдава,
мисли, че пътят на боговете е прав,
докато аз се движа в свят, в който няма нищо право.