Новите български демони

През този период имаше и измамени бизнесмени. Атанас Тилев навремето бе един от най-известните предприемачи в България, докато с помощта на корумпирани политици и на престъпни структури имуществото му не бе ограбено, а той — докаран до състояние да се страхува за живота си и за живота на семейството си. „Изглежда, че българите не искат изобщо да станат част от европейското семейство. Ние винаги сме се опитвали сами да си печем сладкиша и сами да си го ядем и в резултат на това си спечелихме репутацията на крадци, лъжци, убийци и шарлатани“15.

На 1 януари 2007 г. България стана пълноправен член на Европейския съюз — сред стопанския елит (и сред зависимите от него политици) отново започна треската за злато, защото през последните години измамите и лъжите се бяха превърнали в основа на политическата култура. Стотици поръчкови убийства, пране на пари, обири от всякакъв вид — всичко остана без каквито и да било наказателни последствия. А вероятността тази тенденция да се запази и за в бъдеще е много голяма. Защото най-могъщите личности от подземния свят днес са едни от най-богатите хора в България. Те са собственици на хотели, на недвижими имоти, на застрахователни компании, на банки, на големи предприятия. Вече не са принудени да убиват, повечето от сделките си правят, без да използват насилие. Но все пак трябва да се има предвид, че който не може да бъде отстранен или спечелен с корупция, изнудване или политически натиск, ще бъде ликвидиран от някой наемен убиец.

Правосъдната система в България не действа, за правова държава все още не може да се говори. От една страна, защото няма такава традиция, от друга, защото върху правосъдието тегне наследството на комунистическото минало. А тогава законите и правораздаването са се използвали главно за защита на властимащите. И до днес преобладаващата настройка е такава. Твърде често съдии, прокурори, нотариуси и дори адвокати са в ръцете на политици, които ги купуват или изнудват с досиета от бившата Държавна сигурност.

И по някакъв странен начин скандалният факт, че купуването на гласове в България се е превърнало в нещо като практика (поне в онази част от страната, където думата има Движението за права и свободи), на никого вече не прави впечатление. Ръководителят на ДПС Ахмед Доган — политик с изключително съмнителна репутация, след втория тур на общинските избори през есента на 2007 г. заяви най-спокойно, че купуването на гласове е европейски феномен и част от европейската демократична практика. Според съобщения в печата и съответни анализи от страна на различни движения за гражданска инициатива търговията с гласове при двата тура на 28 октомври и 4 ноември 2007 г. е била по-засилена от когато и да било преди това. А Крайната оценка на организация Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ) е, че изборните измами се дължат отчасти и на факта, че на тези общински избори местни бизнесмени са се опитвали да спечелят политическо влияние, като самите те са се кандидатирали за кметове и общински съветници или са вкарали в играта свои доверени лица. „При това вниманието им, между другото, е насочено към разпределянето на онези пари, които в следващите години ще се налеят в общините от структурните фондове на Европейския съюз“16.